Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

Тя кимна.

- Предполагаме, че срещата ще се състои в апартамент, а не на място в хотела, където има и други хора. От решаващо значение е да накарате Самир да произнесе номера на стаята още преди да излезете от фоайето. Настоявайте. И ако той го каже тихо, вие го повторете дос-татъчно силно, че да ви чуем. Разбрахте ли?

Тя кимна отново.

- Ще се постараем в асансьора да има наш човек, но ще се наложи той да слезе на друг етаж. След това ще излезете от нашия обсег и единствената ви защита ще бъде Рафик. При никакви обстоятелства не влизайте в апартамента без него. Това е друго ключово правило, което трябва да запомните. Опитат ли се да ви придумат, тръгнете си незабавно. Ако всичко се развива нормално, влезте и започнете преговорите. Това не е приятелска или политическа среща, а бизнес сделка. Изслушвате какво има да ви каже, а после му казвате каквото иска да чуе. След това тръгвате за летището. Самолетът е вашата спасителна лодка. А разрешителното за излитане за единайсет часа е вашето извинение да придвижвате разговора към края му. В десет часа вече трябва да сте...

- Вън от апартамента - довърши тя.

Габриел кимна.

- Не забравяйте церемонията с „Блекбъри“-то. Предложете да го изключите като знак, че имате добри намерения. После ги помолете да изключат и своите мобилни телефони и да извадят симкартите. Ако откажат, не настоявайте. Това не е от съществено значение.

- А микрофоните?

- Какви микрофони?

- Да не играем игрички, господин Алон.

Той потупа нейната дамска чанта, Прада“ и кимна към костюма „Шанел“.

- Възможно е да поискат от вас да оставите чантата в друго помещение. Съгласете се без колебание. Няма начин да открият микрофона в нея.

- А ако поискат да си сваля дрехите?

- Това са свещени воини. Няма да посмеят.

- Ще останете изненадан. - Надия сведе поглед към бюста си.

- Не се опитвайте да търсите микрофоните. Никога няма да ги откриете. Можехме да скрием и една камера в костюма, но се отказахме заради безопасността ви.

- Тоест няма да можете да виждате какво става в стаята?

- Изключите ли своя телефон, ще останем слепи. Това означава, че впоследствие единствено вие ще знаете как изглежда той. Ако е безопасно, само ако е безопасно, ми се обадете след срещата, за да ми кажете нещо за външността му. Просто някои отличителни белези. След това затворете и тръгнете към летището. Ще ви следваме, докъдето можем.

- А след това?

- Връщате се в Париж и забравяте, че съществуваме.

- Струва ми се, че едва ли ще е възможно.

- По-лесно ще е, отколкото очаквате. - Той хвана ръката й. - Беше истинска чест да работя с вас, Надия! Моля да ме разберете правилно, но се надявам с вас никога повече да не се видим след тази вечер.

- Аз Няма да си пожелая подобно нещо. - Тя погледна часовника си, същия часовник, който баща й беше подарил на Сара, и установи, че са минали три минути след девет часа. - Закъснява - отбеляза тя. - Прословутата арабска болест.

- Нарочно го настроихме да избързва, за да не се отпускате.

- А колко е часът всъщност? - попита тя, но преди Габриел да успее да отговори, нейното „Блекбъри“ започна да звъни. Беше точно девет. Надия трябваше да тръгва.

ЛАНГЛИ, ВИРДЖИНИЯ

Една от любопитните особености на дългата и легендарна кариера на Ари Шамрон беше, че той не бе прекарал почти никакво време в Лангли - нещо, което самият той считаше за едно от най-големите си постижения. Ето защо Шамрон бе разбираемо възмутен, когато Узи Навот се бе съгласил да разположи командния си пост в оперативния център на Лангли, наречен Рашидистан. Според Шамрон бе проява на слабост да се приеме американската покана - смъртен грях в света на шпионажа. Решението на Навот обаче бе основано на доста по-прагматични съображения. Американците не бяха техен враг - поне не тази вечер, - а освен това разполагаха с технологични възможности, които бяха прекалено полезни, за да ги откаже човек единствено заради професионалната си гордост.

Като малък жест към Шамрон от Рашидистан бяха отстранени всички ненужни служители и бяха оставени само най-важните и калени в битки оперативни работници. Около 21 часа дубайско време повечето от тях се суетяха притеснено в средата на помещението, където Шамрон, Навот и Ейдриън Картър следяха данните, постъпващи от екипа в „Бурж ал Араб“. В момента Надия ал Бакари отиваше към фоайето, придружавана от предания си телохранител Рафик ал Камал. Тримата дългогодишни шпиони чуха как Надия и Ал Камал закрачиха през високото 180 метра преддверие на хотела. Източникът на аудиосигнала бе „Блекбъри“-то в чантата „Прада“.