Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

- Други заръки?

- Вземи си такси до „Бурж“. Тук карат по-зле и от руснаците. А по улиците се разхождат само бедняците и самоубийците.

Противно на препоръката на Михаил, Габриел тръгна пеш по гъмжащите от народ улички на Дейра към брега на Дубай Крийк. Недалеч от главния пазар имаше спирка за абра - дубайска разновидност на венецианското тра-гето - малко корабче, което превозваше пътници от единия бряг на тесния залив до другия. Докато го прекосяваха, Габриел завърза разговор с уморен на вид мъж, дошъл в Дубай от пограничните райони на Пакистан, за да избяга от талибаните и Ал Кайда и да припечели дос-татъчно, за да доведе жена си и четирите си деца. До този момент обаче той бе сменил няколко зле платени работни места, едва съумявайки да изхрани себе си, да не говорим за още пет гърла.

На слизане от корабчето Габриел пъхна петстотин дирхама в торбестите панталони на мъжа. После спря пред един денонощен павилион, за да си купи новия брой на „Халедж Таймс“ - единствения англоезичен всекидневник в Дубай. На заглавната страница имаше материал за предстоящата визита на Надия ал Бакари, председател на борда на директорите на „Ей Ей Би Холдингс“. Габриел пъхна вестника под мишница и повървя още малко, а после вдигна ръка и спря преминаващо такси. Михаил бе прав, помисли си той, сядайки на задната седалка. Единствено бедняците и самоубийците ходеха пеш в Дубай.

МЕЖДУНАРОДНО ЛЕТИЩЕ ДУБАЙ

Негово кралско Височество, министърът на финансите, стоеше край огряната от слънцето самолетна писта, бляскав в своите обшити със злато и кристали одежди. От дясната му страна се бяха наредили десетима идентично облечени заместник-министри, а вдясно от тях скучаеха група репортери. Предстоеше министрите и репортерите да изпълнят познатия във всички сунитски кралства от Персийския залив ритуал - посрещане на важна особа. В Арабския свят - без традиции в независимата журналистика, отразяването на пристигания и заминавания на важни особи се считаше за връх в кариерата на всеки репортер. Да видиш как особата слиза от самолета. Да видиш как отново се качва в него след плодотворни преговори, преминали в атмосфера на взаимно уважение. Истината за тези събития рядко се изричаше, а и осакатената преса никога не дръзваше да я отрази. Днешната церемония щеше да е безпрецедентна, понеже след броени минути дори и принцовете щяха да бъдат измамени.

Първият самолет се появи малко след пладне като сребърна светкавица над един облак прах от Руб ел Хали. На борда му пътуваше английски магнат на име Томас Фаулър, който всъщност не беше англичанин и далеч не можеше да се нарече богаташ. По стълбата го следваше неговата съпруга, която не му бе съпруга, както и три асистентки, които знаеха повече за ислямския тероризъм, отколкото за бизнеса и финансите. Една от тях беше служител на Централното разузнавателно управление, докато другите две работеха за разузнавателната служба на Израел. Екипът от охранители, които подсигуряваха тази група, също работеше за израелското разузнаване, макар че според паспортите те бяха граждани на Австралия и Нова Зеландия.

Английският магнат тръгна към министъра с протегната като байонет напред ръка. Дланта на министъра се появи лениво изпод одеждите, последвана от дланите на неговите десетима заместници. След задължителните поздрави англичанинът бе придружен от охраната до представителите на пресата, за да направи кратко изявление. Той говори без помощта на записки, но с авторитет и чувство. Рецесията в Дубай бе приключила, обяви той. Бе настъпил моментът да бъде подновен походът към бъдещето. Арабският свят се изменяше с всяка изминала минута. И единствено Дубай - прогресивният, толерантен и стабилен Дубай - можеше да проправи пътя напред.

Последните му думи не успяха да предизвикат подобаваща реакция у представителите на пресата, тъй като вниманието им бе привлечено от пристигането на втори самолет. Този път беше „Боинг“ с логото на „Ей Ей Би Холдингс“. Неговите пасажери, които скоро започнаха да излизат, изцяло засенчиха английския магнат и неговата свита. Най-напред се появиха адвокатите Абдул и Абдул. След тях излезе швейцарският финансист хер Манфред Верли. После Дауд Хамза. Сетне неговата дъщеря Рахима, която бе дошла да се позабавлява. След Рахима се появиха двама охранители, следвани от Ман-сур, отговарящ за натоварения с доста работа транспортен отдел към „Ей Ей Би Холдингс“, и от Хасан, началник на отдела за високи технологии и комуникации.