Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

- Винаги съм предпочитал да извършвам убийствата сам - каза Шамрон, поглеждайки навъсено агентите, които ги следваха покрай брега на изкуственото езеро Лонг Уотър. - Изненадан съм, че твоят приятел президентът не е настоял да се обърнем към ООН за резолюция.

- Успях да го разубедя.

- За какво всъщност си говорихте?

- За Ейдриън Картър - отговори Габриел. - Казах на президента, че ще се погрижим за Малик само ако тях-ното правосъдно министерство прекрати разследването на методите на Ейдриън за водене на борба с тероризма.

- И се е съгласил?

- Завоалирано - каза Габриел, - но без съмнение. Освен това прие и второто ми искане.

- Което беше?

- Да уволни Джеймс Маккена, за да не погуби всички ни.

- Винаги сме смятали, че президентът и Маккена са неразделни.

- Във Вашингтон няма неразделни двойки.

Шамрон започваше да се уморява. Двамата навлязоха в Италианските градини и седнаха на пейка край един фонтан. Шамрон го изгледа с неприкрито раздразнение. Фонтаните, подобно на всички останали форми на развлечение, го отегчаваха.

- Трябва да знаеш, че благодарение на усилията ти вече разполагаме със солиден политически капитал в Съединените щати - каза той. - Снощи държавният секретар прие всичките ни условия за подновяване на мирните преговори с палестинците. Освен това тя намекна, че президентът би могъл да помисли за визита в Йерусалим в най-близко бъдеще. Според нас това ще стане преди следващите избори.

- Не го подценявай.

- Никога не съм го подценявал - отвърна Шамрон, - но и не му завиждам. Арабската пролет се състоя по време на неговия мандат, а от действията му оттук нататък зависи дали Близкият изток ще последва примера на хора като Надия ал Бакари или като джихадиста Рашид ал Хусейни. - Ари направи пауза. - Признавам, че дори аз нямам представа как ще се развият нещата. Знам само, че отстраняването на хора като Малик би улеснило значително прогреса и разбирателството.

- Да не би да искаш да кажеш, че цялото бъдеще на Близкия изток зависи от изхода на моята операция?

- Би било хиперболизирано твърдение - каза Шамрон. - А аз винаги съм избягвал хиперболите.

- Освен когато отговарят на целите ти.

Шамрон се подсмихна и запали от своите турски цигари.

- Мислил ли си кой точно ще изпълни присъдата на Малик?

- По всяка вероятност това ще определи самият Малик.

Ари мълчаливо дръпна няколко пъти от цигарата си.

- Знам, че винаги си бил привърженик на огнестрелното оръжие. В този случай обаче спринцовката е по-удачно решение. Едно шумно убийство само ще затрудни оттеглянето ви. По-скоро използвайте силна доза суксаметониев хлорид. Първо ще почувства леко неразположение. После ще му стане трудно да диша, защото ще започне да се парализира. Ще е мъртъв след няколко минути. А през това време вие вече ще се качвате на самолета.

- Суксаметоният си прилича по нещо с куршума -каза Габриел. - Остава в тялото на жертвата дълго след смъртта. Впоследствие съдебните лекари в Дубай ще го открият, а полицията ще успее да сглоби пъзела на случилото се.

- Такъв е рискът при провеждането на операции в съвременни хотели. Ти просто гледай камерите да не запечатат физиономията ти. Ако тя се появи още веднъж във вестниците, завръщането ти към цивилния живот ще е значително по-трудно. - Шамрон се вгледа в Габриел мълчаливо. - Нали това е твоето намерение?

Габриел не отговори. Шамрон пусна цигарата си на земята и я стъпка с пета.

- Не можеш да ме виниш, че пробвах - каза Ари.

- Щях да остана разочарован, ако не бе пробвал.

- Всъщност аз дори си позволих да се надявам, че този път може да отговориш друго.

- Защо?

- Защото позволяваш на жена си да отиде в Дубай.

- Нямах друг избор. Тя настоя.

- Успя да убедиш президента на Съединените щати да отстрани един от най-верните си съветници, а капитулираш пред ултиматума на жена си? - Шамрон поклати глава и добави: - Може би трябваше да избера нея за следващ шеф на Службата.

- Бела Навот щеше да е подходящ неин заместник.

- Бела? - Шамрон се усмихна. - Арабите ще умрат от ужас.

Двамата се разделиха десет минути по-късно при Лан-кастър Гейт. Шамрон се върна в безопасния апартамент на Службата, а Габриел се запъти към летище Хийтроу. Когато пристигна там, вече беше Ролан Девро, родом от Гренобъл, Франция, а понастоящем жител на Квебек, Канада. Имаше паспорт и вид на често пътуващ човек. След като премина през гишето за регистрация на багажа и паспортната проверка, той се отправи към салона за пътници първа класа на „Бритиш Еъруейс“, придружаван дискретно от охраната на МИ5. Там намери тихо място и се загледа в новините по телевизията. Отегчен от некомпетентната дискусия за нивото на терористична заплаха, той отвори тефтерчето си и по памет скицира образа на красива млада жена с гарвановочерни коси. Това е портрет на разбудена жена, помисли си Габриел. Портрет на един шпионин. Той скъса скицата на малки парчета, щом повикаха пасажерите за неговия полет, и ги пусна в три различни кошчета за боклук из чакалнята. Когато след малко зае мястото си в самолета, провери за последен път електронната си поща. Имаше няколко нови писма. Всички бяха фалшиви, освен едно от безименна жена, която пишеше, че го е обичала винаги. Когато изключи своето „Блекбъри“, той усети, че го обзема несвойствен за него пристъп на паника. После затвори очи и за последен път превъртя лентата на цялата операция в съзнанието си.