Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

- Наистина е йорданец. - Габриел спря записа. - Освен това е един от най-безмилостните терористи, с които някога сме се сблъсквали. Известно време подозирахме, че има нещо общо с мрежата на Рашид. Сега вече сме сигурни.

- Как разбрахте?

- Както вие разбрахте, че е йорданец.

- По говора му ли?

Габриел кимна утвърдително.

- За съжаление, слушали сме този говор твърде често. Чувахме го да изпраща шахиди, за да взривяват кафенета и автобуси в Тел Авив и Йерусалим. А нашите американски колеги го подслушваха, докато действаше в Сунитския триъгълник, разпалвайки хаоса в Ирак. Отдавна не го бяхме чували. Толкова отдавна, че някои членове на нашето братство повярваха, че е мъртъв. За съжаление, това обаждане доказва, че е жив.

Надия сякаш нямаше повече въпроси за момента. Тя погледна Картър, после Греъм Сиймор и сключи вежди.

- Виждам, че сте довели и партньорите си.

- Преценихме, че е време да се запознаете.

- Кои са те?

- Достолепният господин с прошарени коси се казва Греъм. Британец е.

- Това е очевидно. - Погледът й се прехвърли върху Картър. - Ами той?

- Това е Ейдриън.

- Американец ли е?

- Опасявам се, че да.

Погледът й премина през Габриел и се спря отново на Шамрон.

- А този къде го намерихте?

- В най-дълбокия времеви кладенец.

- Има ли си име?

- Предпочита да го наричат хер Хелер.

- С какво се занимава хер Хелер?

- Предимно краде тайни. Понякога измисля оригинални начини за неутрализиране на терористични групировки. Именно благодарение на хер Хелер вие сте тук сега. Негова беше идеята да ви внедрим в мрежата на Рашид.

- Той смята ли, че трябва да отида на срещата в Дубай идната седмица?

- Според него това е възможност, която не бива да се изпуска. Но пък изпитва опасения за истинността на поканата. А в никакъв случай не би допуснал да се озовете в ситуация, в която не би могъл да гарантира безопасността ви.

- Отсядала съм в „Бурж ал Араб“ много пъти. Никога не ми се е струвал опасно място. Освен ако не е пълен с британци - добави тя, хвърляйки бърз поглед към Греъм Сиймор. - Вашите сънародници си позволяват прекалено много волности, когато идват в Дубай.

- И аз така съм чувал.

Тя отново погледна Габриел и каза:

- Прочетох във вестниците, че терористите са понесли значителни поражения миналата седмица. Американският президент звучеше особено доволен.

- С основание.

- Допускам, че моите пари имат нещо общо с това.

- Вашите пари са в основата на това.

- Следователно сте нанесли сериозен удар на мрежата на Рашид.

Габриел кимна бавно.

- Който обаче не е бил съкрушителен?

- В тази сфера нищо не е окончателно, Надия.

- Разполагате ли с достатъчно информация, за да откриете Рашид?

- В момента не.

- А за човека, чието име няма да ми кажете?

Габриел поклати глава отрицателно.

- Не знаем какво име използва, какъв паспорт притежава, нито как изглежда.

- Но знаете, че иска да се срещне с мен другия четвъртък в Дубай. - Надия бръкна в дамската си чантичка, извади оттам цигара и я запали. - Струва ми се, че решението е очевидно, господин Алон. След като сте парализирали мрежата, следва да отрежете главата й. В противен случай след някоя и друга година ще се озовете в същата ситуация, опитвайки се да разбиете нова мрежа.

Габриел се вгледа в Шамрон, без да казва нищо. След малко, с почти незабележимо кимване, Ари го подкани да продължи.

- Нашата професия е основана на лъжата - каза Габриел, поглеждайки отново Надия, - но въпреки това ние се смятаме за хора, които държат на думата си. В този ред на мисли ние ви дадохме обещание и сме решени да го спазим.

- Какво обещание?

- Помолихме ви да ни помогнете, финансирайки терористична групировка. Но не сме споменавали, че ще ви се наложи да идентифицирате масов убиец лице в лице.

- Обстановката се промени.

- Но нашият ангажимент към вас остава същият.

Тя издуха тънка струйка дим към тавана и се усмихна.

- Притесненията ви относно моята безопасност са похвални, но са напълно безпочвени. Както знаете, аз съм една от най-строго охраняваните личности в света. От самото кацане в Дубай до края ще бъда заобиколена по всяко време от многобройна охрана. Телохранителите ми ще претърсват всяка стая и всеки човек, с когото предстои да се срещна. Аз съм идеалният човек за подобна задача, понеже съм идеално защитена.

Габриел отново хвърли поглед към Шамрон. За пореден път Ари отвърна с едва забележимо кимване.