Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

Габриел поклати глава отрицателно. Картър отиде до обезопасения телефон и набра номер.

Към десет часа вечерта кадилакът влезе в двора на Белия дом през портала откъм Петнайсета улица. Униформен служител на тайните служби на САЩ набързо прегледа документите на Габриел, а след това помоли шофьора да отбие встрани, за да може да бъдат подушени от Оскар - всеядната немска овчарка, която се бе опитала да отхапе парче от крака на Габриел при последното му посещение. Звярът не откри нищо подозрително в официалния автомобил на Картър, с изключение на дясната му предна гума, върху която надигна крак да уринира, преди да се върне в колибката си. Щом проверката приключи, автомобилът пое през лабиринта от подсилен бетон и стомана към паркинга, който се намираше в близост до Източната алея на комплекса. Картър и Киара останаха в колата, докато Габриел пое сам по алеята към президентската резиденция. Под навеса на Дипломатическия вход го очакваше висок елегантен мъж в тъмен костюм и бяла риза без вратовръзка. Поздравът му беше любезен, но сдържан - кратко ръкостискане, последвано от жест, с който го прикани да се разходят из най-строго охраняваните осемнайсет акра на земята. Габриел кимна и когато президентът на Съединените американски щати тръгна надясно към една стара магно-лия, Габриел пое след него.

Картър внимателно следеше с поглед двамата мъже, които вървяха по алеята - единият отривист и прецизен в движенията си, а другият - грациозен и с отпуснати крайници. Когато наближиха пътеката, водеща към Овалния кабинет, те внезапно спряха и в унисон се обърнаха с лице един към друг. Въпреки голямото разстояние и сумрака, Ейдриън можеше да познае, че разговорът им не е особено приятен. След малко очевидно стигнаха до съгласие, защото отново поеха покрай ниско окосената поляна и неголямото игрище, построено за децата на президента. После се изгубиха от поглед. Професионалният инстинкт на Картър му подсказа да отбележи часа на своя обезопасен телефон „Моторола“. Същото стори и малко по-късно, когато президентът и Габриел отново се появиха. Този път ръцете на президента бяха в джобовете на панталона му, а той се бе навел леко напред, сякаш насреща му духаше силен вятър. Изглежда, говореше предимно Габриел. Той размахваше пръст във въздуха, като че стараейки се да подчертае някаква особено значима мисъл.

След като приключиха обиколката си по Южната поляна, двамата се върнаха пред Дипломатическия вход, където размениха последни думи. Габриел изглеждаше особено решителен към края на разговора. Същото можеше да се каже и за президента. Той постави ръка на рамото на Алон и след като кимна за последен път, влезе в Белия дом. Габриел остана отпред още известно време, напълно сам. После се обърна и заслиза по алеята към паркирания „Ескалейд“. Картър не каза нищо, докато се движеха по лабиринта от бетонни препятствия, докато не излязоха на Петнайсета улица.

- Как беше?

- Определено знае името ти - отвърна Габриел. - И говори за теб с изключително възхищение.

- Няма да е зле да каже добра дума за мен и пред царя на контратероризма.

- Работя по въпроса.

- Има ли друго, което трябва да знам?

- Разговорът ни беше поверителен, Ейдриън. Такъв и ще си остане.

Картър се усмихна.

- Какъв добър човек.

СИТИ, ЛОНДОН

Фирмата за рисков капитал „Роджърс и Креси“ заемаше деветия етаж на една стьклено-стоманена архитектурна недомислица, разположена на Кенън Стрийт, недалеч от катедралата „Свети Павел“. В лондонските финансови кръгове „Роджърс и Креси“ се ползваше със заслужената репутация за действаща с потайност и коварство. Ето защо не бе никаква изненада, че придобиването на дружество „Томас Фаулър“ бе извършено с дискретност, която граничеше с държавна тайна. За събитието в пресата бе публикувано кратко съобщение, на което никой не обърна внимание, а на скучната уебстраница на „Роджърс и Креси“ се появи само разфокусирана снимка. Тя беше композирана от човек, вещ във визуалните изкуства, и бе заснета от фотограф, който прекарваше работните си дни в микробуси за наблюдение със затъмнени стъкла.

Както можеше да се очаква, Томас Фаулър и неговите дванайсетима съдружници трябваше незабавно да продължат дейността си в новите условия. Във вторник сутринта те бяха настанени в няколко от крайните офиси, а към края на същия ден вече приключваха първата си сделка като част от екипа на „Роджърс и Креси“. Сделката беше изключително сложна и рискована, с много променливи и множество противоречащи си интереси. Ала в крайна сметка ставаше въпрос за имоти по бреговата линия на Дубай и саудитски милиардер инвеститор на име Надия ал Бакари. Фаулър и неговият екип добре познаваха госпожица Ал Бакари, тъй като бяха организирали поредица от свръхсекретни срещи в един замък северно от Париж. Те размениха няколко имейла с наследницата на Зизи в сряда, а само ден по-късно, в четвъртък, нейният частен самолет кацна на лондонското летище Станстед. „Роджърс и Креси“ бяха организирали автомобилния транспорт с помощта на МИ5. Наемът за двете бронирани бентлита предизвика недоволството на счетоводителите на Теме Хаус, където бюджетът се следеше не по-малко стриктно, отколкото във всяко друго ведомство на страдащото от недостиг на пари правителство на Нейно Величество. Недоволството обаче се разсея, когато Греъм Сиймор препрати сметката към Лангли. От Лангли промърмориха нещо за споделена отговорност и специални отношения, но все пак изплатиха сумата, изтегляйки пари от една от своите сякаш неизчерпаеми сметки, и въпросът повече не бе повдигнат.