Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

- За протокола - каза Габриел, - ние не отиваме в Дубай, за да арестуваме някого. Ако на срещата наистина дойде Малик, той няма да си тръгне жив.

- Сигурен съм, че не чух Маккена да споменава думата „арест“.

- Исках да сме наясно.

- Наясно сме - каза Картър. - Приеми, че ще бъдеш нашата бойна ракета, но без косвените щети и невинните жертви.

- Бойните ракети не се нуждаят от паспорти, хотелски стаи и самолетни билети. Освен това нямат проблем да действат в арабски държави. А ние имаме такъв проблем. - Габриел направи пауза. - Нали осъзнавате, че Дубай е арабска държава, Ейдриън?

- Струва ми се, че съм чел нещо подобно.

Алон се поколеба. Предстоеше им да навлязат в деликатната тема за възможности и оперативни тенденции. Разузнавателните агенции ревниво пазеха тайните си и ги споделяха със свои съюзници единствено в краен случай. В Службата това бе почти равносилно на ерес. С кратко кимване Габриел възложи тази задача на Узи На-вот, който отново си сложи очилата и продължително изгледа Картър, преди да заговори.

- Живеем в сложен свят, Ейдриън - най-сетне каза той. - Затова понякога е добре нещата да се опростяват. От наша гледна точка има два вида държави. Едните, в които можем да оперираме безнаказано, и другите, където това не е възможно. Първата категория наричаме базисни държави.

- Като Съединените щати например - вметна Картър с широка усмивка.

- Или Обединеното кралство - добави Навот, хвърляйки поглед към заместник-директора на МИ5. - Въпреки цялото ви старание, ние влизаме и си излизаме, когато пожелаем. Ако изпаднем в затруднение, прибягваме до мрежа от тайни квартири и убежища, уредени от човека вдясно от мен. Ако се случи някоя катастрофа, не дай боже, нашите агенти могат да потърсят подслон и закрила в някое посолство или да помолят за помощ някой добронамерен полицай от тайните служби като Греъм.

Шамрон хвърли убийствен поглед към Навот, но той продължи, сякаш не го бе забелязал:

- Втората категория държави наричаме мишени. Те са враждебни. Там няма посолства. Няма тайни квартири. Полицаите не са добронамерени. Тъкмо напротив, ако успеят да ни заловят, ще ни изтезават и разстрелват, ще ни бесят на публични места и пред телевизионни камери или ще ни оставят да гнием в затвора.

- От какво имате нужда? - попита Картър.

- От паспорти - отговори Габриел, отнемайки думата от Навот. - От онези паспорти, с които ще можем да влизаме в Дубай без предварителна виза.

- Какви точно?

- Американски, британски, канадски, австралийски.

- Защо канадски и австралийски? - поинтересува се Греъм Сиймор.

- Защото ще ни е необходим голям екип. Искам да съм ги разпрострял географски.

- А защо не използвате собствени фалшиви паспорти?

Този път отговори Шамрон:

- Защото ще ни костват прекалено много време и усилия. А ние предпочитаме да не ги пилеем за операция, която извършваме в името на американската справедливост.

Картър не успя да сдържи усмивката си при препратката към Джеймс Маккена.

- Ще ви набавим необходимите паспорти - каза той.

- И кредитни карти - добави Габриел. - Не дебитни. Искам истински кредитни карти от истински банки.

Картър и Греъм Сиймор кимнаха заедно.

- Друго? - попита Ейдриън.

- Географията на Дубай крие някои трудности - каза Навот. - Има само един вход и един изход.

- Летището - поясни Картър.

- Точно така - кимна Габриел. - Но ние не можем да се оставим да бъдем заложници на пътническите линии. Имаме нужда от собствен самолет, и то с американска регистрация.

- Ще ви дам един G-5.

- „Гълфстрийм“-ът не е достатъчно голям.

- А какъв искате?

Габриел му отговори. Картър вдигна поглед към тавана, сякаш изчисляваше как ще се отрази това изискване на оперативния бюджет.

- Сега сигурно ще ми кажете, че искате и американски екипаж.

- Да - отвърна Габриел. - Освен това ни трябват и оръжия.

- Марка и модел?

Алон уточни. Картър кимна.

- Ще ги внесем през посолството. С това всичко ли е уредено?

- Всичко, освен звездата на представлението - каза Г абриел.

- Ако съдим по гласа й на този запис, няма да имате никакви трудности да я убедите.

- Радвам се, че смятате така, защото тя заслужава да знае, че зад гърба си има американските власти. - Габриел направи пауза и добави: - Ние също.

- Обещах ви паспорти, пари, оръжия и „Боинг“ с американски екипаж. С какво още да засвидетелстваме своята подкрепа?

- Бих искал да разговарям с вашия шеф.

- С директора ли?