Даниъл Силва - Портретът на един шпионин

Най-накрая, след няколко секунди забавяне, през вратата на самолета прекрачи и Надия ал Бакари, плътно следвана от началника на охраната си - Рафик ал Камал. Тя носеше неукрасена черна абая, която се спускаше около тялото й като вечерна рокля, и копринен черен шал, разкриващ цялото й лице и голяма част от красивите й коси. Този път министърът излезе напред. Той смяташе, че поздравът, който отправи към Надия, е личен, което бе далеч от истината. Думите му бяха доловени от предавателите в „Блекбъри“-то и стилната дамска чанта „Прада“ на Надия и незабавно излъчени посредством кодиран сигнал до четиридесет и втория етаж на хотел „Бурж ал Араб“, където Габриел и Ели Лавон седяха напрегнато пред компютрите си.

Когато приключи церемонията по посрещането, министърът направи жест към репортерите, но пословично саможивата саудитска наследница отклони поканата и се насочи към лимузината си. Министърът й предложи да се качи в неговия автомобил. След кратка консултация с Рафик ал Камал Надия прие и влезе в автомобила на министъра. Това беше заснето от телевизионните камери и видяно от всички зрители на Дубай ТВ в държавата. Габриел изпрати кодиран имейл до Ейдриън Картър в Рашидистан, уведомявайки го, че НАБ е достигнала дестинацията си. Този път обаче тя не беше сама. НАБ седеше до самия министър на финансите, а освен това беше основната новина в обедните емисии.

Въпросният имот не беше нищо особено - няколко неприветливи акра солени земи и пясъци, разположени на брега срещу Палм Джумейра. Някаква италианска компания бе започнала да строи непретенциозен курорт тук няколко години по-рано, но впоследствие бе прекъснала работа, тъй като финансите й бяха попити като вода от пустинния пясък. „Ей Ей Би Холдингс“ и неговият британски партньор - хищната инвестиционна компания „Роджърс и Креси“ - имаха желание да възобновят осъществяването на проекта, въпреки че техните планове бяха доста по-специални. Многоетажният хотел щеше да е по-луксозен от „Бурж ал Араб“, неговите фитнес центрове и тенис съоръжения щяха да са сред най-добрите в света, а плувните му басейни щяха да бъдат истинско архитектурно чудо. Най-добрите готвачи щяха да работят в неговите ресторанти, а световно признати стилисти -във фризьорските му салони. Цените на луксозните апартаменти щяха да започват от три милиона долара. В сравнение с търговската му част Молът на Емирствата щеше да изглежда като битпазар.

Ефектът от този проект върху нестабилната икономика на Дубай най-вероятно щеше да е значителен. Според изчисленията на „Ей Ей Би Холдингс“ обектът щеше ежегодно да влива повече от сто милиона долара в дър-жавната хазна. В съвсем близко бъдеще световната финансова общност щеше да разбере, че емирството отново е готово за сериозен бизнес. Именно по тази причина министърът сякаш попиваше всяка дума на Надия ал Бакари, докато тя обикаляше парцела с чертежи в ръка и каска на главата. Външният й вид бе продукт на внимателен и целенасочен замисъл. Мюсюлманският свят не можеше повече да потиска половината от населението си само заради неговия пол. Едва когато арабите започнеха да третират жените си като равни, щяха да възвърнат някогашната си слава.

След като напуснаха парцела, делегациите се насочиха към пищно обзаведеното министерство, за да обсъдят сделката. След края на срещата Надия беше откарана в двореца за частна аудиенция при емира, след което започна личната част на посещението й. Тя включваше чай с членовете на Женския бизнес форум на Дубай, посещение на ислямско девическо училище, както и обиколка из лагера за мигриращи работници в Сонапур. Потресена до сълзи от ужасяващите условия там, тя наруши дългото си публично мълчание, призовавайки правителството и бизнеса да въведат минимален праг на заплащането на мигриращите работници и подобряване на отношението към тях. Освен това обеща с двайсет милиона долара от собствените си средства да подпомогне изграждането на нов лагер в Сонапур, състоящ се от бунгала с климатици, течаща вода и съоръжения за спорт и забавления. Нито Дубай ТВ, нито „Халедж Таймс“ дръзнаха да дадат публичност на тези думи. Министърът ги бе предупредил да не го правят.

Наближаваше шест часът вечерта, когато Надия ал Бакари напусна лагера и се отправи обратно към града. Тъмнината вече се бе спуснала по времето, когато нейната автомобилна колона навлезе в района на Джумейра Бийч. „Корабното платно“ на „Бурж ал Араб“ бе обляно в магента. Главният мениджър и останалите членове на висшия ръководен състав ги очакваха пред входа на хотела, когато Надия излезе от задната врата на колата си. Крайчецът на нейната абая още носеше следа от мръсотията в Сонапур. Изморена от пътуването и срещите, започнали още сутринта в Париж, тя поздрави посреща-чите и после се отправи към апартамента си на четиридесет и втория етаж. Двама от охраната й вече бяха пред вратата. Рафик ал Камал направи бърз оглед на стаите, преди да позволи на Надия да влезе.