Клайв Къслър - Айсберг(bg)

Отвори една врата, озова се в нещо като комбинация от помещение за лични вещи и стая за отдих и сбърчи нос от тежкия мирис на пот, цигарен дим и кафе. С изключение на мириса на кафе, въздухът подчертано напомняше за спарената атмосфера в училищен гимнастически салон. Остана неподвижен за миг и огледа петимата мъже, събрани около голяма керамична еспресо машина в европейски стил. Те се смееха добродушно на явно току-що разказана смешка. Всички носеха бели гащеризони, някои от които бяха безупречно чисти, а други с големи петна от машинно масло. Пит спокойно се отправи към групата и се усмихна.

— Извинете, господа, някой от вас говори ли английски?

Дългокосият рошав механик, най-близо до еспресо машината, вдигна глава и изломоти:

— Да, аз говоря американски, ако върши работа.

— Това е чудесно — засмя се Пит. — Търся човек с инициали SC. Сигурно е специалист по хидравликата.

Механикът го изгледа притеснено.

— Кой се интересува?

Пит се принуди да се усмихне дружелюбно и отново показа служебната си карта.

— Пит, майор Дърк Пит.

Механикът остана неподвижен цели пет секунди, без каквото и да е изражение освен леко разширените зеници. После безпомощно вдигна ръце и ги отпусна.

— Добре, пред вас съм, господин майор. Знаех си, че е прекалено хубаво, за да трае дълго. — Гласът звучеше като от недрата на щата Оклахома.

Сега беше ред на Пит да приеме ледено изражение.

— И какво беше прекалено хубавото?

— Страничните ми занимания — мрачно изръмжа той. — Работата по хидравлични системи за частни въздушни компании в свободното ми време. — Той отчаяно се загледа в чашата си. — И си знаех, че е срещу САЩ. Такива са правилата на Военновъздушните сили, но заплащането беше много добро. Сигурно сега ще трябва да се простя с нашивките си.

Пит го изгледа.

— Не са ми известни разпореждания във ВВС, които да забраняват на сержантите, а и на офицерите да припечелят нещо в извънработно време.

— Няма нищо общо с правилата на самите ВВС, господин майор. Такива са указанията за базата в Кефлавик, дадени от полковник Нейджъл, нашия командващ. Според него трябва да работим само за нашата ескадрила и в свободното си време, а не да помагаме на частниците. Мисля, че се опитва да се докара пред шефовете в Пентагона. Пък и вие самият нямаше да сте тук, ако не ги знаехте тия неща.

— Достатъчно — остро го спря Пит. Огледа останалите четирима, а после отново военновъздушния механик. Погледът му стана студен. — При разговор с по-старши трябва да стоите прав, сержант.

— Не е нужно да ви се подмазвам, майоре. Не сте с униформа…

Останалото трая само две секунди. Пит спокойно се наведе, сграбчи предните два крака на стола, просна механика по гръб и постави стъпалото си върху гърлото му с едно движение. Другите четирима застинаха изумени за няколко секунди.

После се съвзеха и заобиколиха заплашително Пит.

— Успокой си приятелчетата или ще ти счупя врата — заплаши го Пит, приятно усмихнат.

Механикът, който не можеше да говори заради притисналия гръкляна му ток, бясно размаха двете си ръце. Мъжете се спряха и направиха крачка назад не толкова заради приглушените стонове на приятеля си, колкото заради ледената усмивка върху лицето на Пит.

— Така ви искам — подхвърли Пит. Обърна се, погледна безпомощния механик и повдигна крака си съвсем малко, колкото да му позволи да говори.

— Кажи си сега името, чина и серийния номер. Да ги чуя!

— Сам… Сам Кашман — задавено отвърна той. — Сержант. ВВС 19385628.

— Не беше толкова трудно, нали, Сам? — Пит се наведе и помогна на Кашман да се изправи.

— Извинявайте, сър. Помислих си, че след като така или иначе ще ме изправите пред полевия съд…

— Не си помислил каквото трябва — прекъсна го Пит. — Следващия път си мълчи. Призна вината си, без да е необходимо.

— Ще ме уволните ли?

— Първо, пет пари не давам за страничните ти занимания. А след като не съм на работа във военновъздушната база в Кефлавик, не ме интересуват и нарежданията — а те са съвсем тъпи — на вашия полковник Нейджъл. Ето защо няма за какво да се боиш от мен. От тебе искам само да ми отговориш на няколко прости въпроса. — Пит погледна Кашман в очите и му се усмихна топло. — Какво ще кажеш? Ще ми помогнеш ли?

На лицето на Кашман се изписа истинско благоговение.

— Господи, как бих искал да служа при човек като вас. — Протегна ръка. — Питайте ме, господин майор.

Пит се ръкува с Кашман.

— Първият въпрос — имаш ли навика да отбелязваш с инициалите си съоръженията, които ремонтираш?