Клайв Къслър - Виксън 03

Стайгър изведнъж проумя положението и повдигна вежди.

— Искате да кажете, че сте накарали Джордино да вземе държавен самолет на държавни разноски, за да прекоси половината страна без разрешение, да не говорим за откраднатия товар от апаратура?

— Да, нещо такова.

— Нас наистина много ни бива в тия неща — вметна Джордино без следа от притеснение.

— Спестява сума ти време — добави Пит равнодушно. — Бюрокрацията е такава досада.

— Това е невероятно — каза тихо Стайгър. — Нищо чудно да ме изправят пред военен съд за съучастие.

— Няма, стига да се справим успешно — рече Пит. — А сега, ако вие двамата освободите товара, аз ще ида да докарам джипа до самолета. — С тези думи той вървеше вече към паркинга.

Стайгър се загледа за миг след него, после се обърна към Джордино.

— Отдавна ли се познавате?

— От първи клас. Аз бях побойникът в класа. Когато Дърк дойде да живее в махалата и се появи за първи път в училището, аз му хвърлих един хубав тупаник.

— И му показахте кой е главатарят, нали?

— Не съвсем. — Джордино се пресегна и отвори вратата на товарната кабина. — След като разкървавих носа му и насиних едното му око, той стана от земята и така ме срита в чатала, че цяла седмица ходих изкривен на една страна.

— Описвате го като опасен човек.

— Нека просто да кажем, че Пит има юмруци, но и достатъчно мозък да ги използва на място, както и необикновено умение да преодолява всяко препятствие, било то естествено, или издигнато от човек, което му се изпречи на пътя. Иначе се разнежва пред деца и животни, помага на възрастни дами да се качват на ескалатори. Доколкото знам, не е откраднал един дайм в живота си, нито е използвал дарбите си за лична облага. С две думи, той е голяма работа.

— Мислите ли, че този път е отишъл твърде далече?

— Имате предвид вярата му в несъществуващ самолет ли?

Стайгър кимна.

— Ако Пит ви каже, че Дядо Коледа съществува, по-добре му повярвайте и погледнете под елхата за подаръци.

Пит приклекна на колене в алуминиевата гребна лодка и се зае с фината настройка на телевизионния монитор. Стайгър седеше обърнат към носа и натискаше греблата. Джордино беше в друга лодка на пет-шест метра пред тях и почти не се виждаше от купчината предаватели с акумулаторно захранване. Докато гребеше, държеше под око въжето, което пълзеше по кърмата и изчезваше във водата. В другия му край имаше закачена телевизионна камера, затворена във водонепропусклива кутия.

— Събудете ме, когато започне някой хубав филм на ужасите — провикна се Джордино към лодката зад него.

— Ти не спирай да гребеш — изсумтя Стайгър, — че още малко, и ще те застигна.

Пит не се включи в размяната на закачки. Вниманието му бе съсредоточено в екрана. Студен следобеден вятър духаше от планинските склонове и къдреше гладката повърхност на езерото. Това затрудняваше Джордино и Стайгър, чиито отмалели ръце не смогваха да поддържат двете лодки по еднакъв курс.

До този момент единствените обекти, които преминаха по монитора, бяха разпръснати групи скали, забити в калното дъно, гниещи останки на отдавна мъртви дървета, чиито голи клони като че ли се протягаха към отминаващата камера, и няколко подплашени пъстърви, които се отдръпнаха на безопасно разстояние от нашественика.

— Нямаше ли да е по-лесно да проведем претърсването с гмуркане? — прекъсна Стайгър концентрацията на Пит.

Пит разтърка с длани напрегнатите си очи.

— С телевизионната камера е далеч по-лесно. Освен това на места езерото е дълбоко към шейсет метра. При тази дълбочина времето за престой на гмуркача на дъното се измерва едва в минути. И като се добави и фактът, че след петнайсет метра под повърхността водата става ледена, ето как се събират адски много неудобства. Ще минеш за късметлия, ако тялото ти издържи на студа повече от десет минути.

— Ами ако открием нещо?

— Тогава веднага ще навлека мокро водолазно облекло и ще скоча зад борда, за да го огледам отблизо, но нито секунда по-рано.

Някакво тяло се материализира на екрана и Пит се наведе, за да го види по-добре, закривайки външната светлина с черен плат.

— Мисля, че попаднахме на очаквания от Джордино филм на ужасите — каза той.

— Какво виждаш? — попита възбуден Стайгър.

— Нещо като стара дървена колиба.

— Дървена колиба ли?

Стайгър се наведе над рамото на Пит и се вторачи в екрана. Камерата, намираща се на четирийсет метра под дъното на лодките, предаваше през ледената вода картина на някакво изкривено тяло. Съчетанието от трепкаща през набраздената повърхност слънчева светлина и неясна видимост на тази дълбочина придаваха на изображението призрачен вид.