Клайв Къслър - Дракон bg

— Какво се прави за тяхното спасяване? — поиска да узнае Сандекър.

Изражението на Джордино видимо посърна, сякаш всички чувства го бяха напуснали.

— Озовахме се в безизходица.

Лицето на Сандекър придоби студен израз.

— Вие сте се провалили, мистър. Подведохте ме да повярвам, че се връщате долу с втората подводница.

— Това беше преди Лоудън да се появи на повърхността с изгорял акумулатор! — възнегодува в отговор Джордино. — След като първата подводница потъна, а втората излезе извън строя, ние се оказахме с вързани ръце.

Изражението на Сандекър омекна. Студенината се стопи, очите му се изпълниха с мъка. Той осъзна, че Джордино бе упорито преследван от лош късмет. Дори самата мисъл, че дребничкият италианец не бе опитал всичко възможно, бе погрешна и той съжали за това. Очевидната гибел на Пит покруси и него.

За адмирала Пит бе синът, който той никога не бе имал. Ако съдбата му отпуснеше още тридесет и шест часа, той щеше да вдигне по тревога цяла армия от специално обучени хора и секретни оръжия, за чието съществуване американската общественост нямаше и най-бегла представа. Сандекър разполагаше с голяма власт в столицата. Той не бе пристигнал тук, за да отговори на обява за търсене на помощ във „Вашингтон Поуст“.

— Има ли някаква възможност акумулаторът да се ремонтира? — попита той.

Джордино кимна встрани към подводницата, която се люшкаше по вълните на двадесет метра от тях, вързана с въже към кърмата на „Шанхай Шели“.

— Лоудън работи като бесен. Опитва се да го стегне набързо, но не е оптимистично настроен.

— Ако има някой виновен, то това съм аз — каза мрачно Мърфи.

— Пит може все още да е жив — каза Джордино, без да обръща внимание на Мърфи. — Той не е от тези, които лесно загиват.

— Да. — Сандекър направи пауза, след това продължи с почти отсъстващ тон: — Той много пъти е доказвал това в миналото.

Джордино погледна адмирала с искрящи очи.

— Ако можем да докараме друга подводница тук при нас…

— „Дийп Куест“ може да се спуска до десет хиляди метра — каза Сандекър, като възвърна самообладанието си. — Тя се намира в нашите докове в пристанището на Лос Анджелис. Мога да се разпоредя да я натоварят на един „С-5“ от военновъздушните сили и да я докарат тук до залез-слънце.

— Не знаех, че един „С-5“ може да каца върху вода — прекъсна го Мърфи.

— Не може — категорично каза Сандекър. — „Дийп Куест“, с общо тегло дванадесет тона, ще бъде хвърлена от товарните врати. — Той погледна часовника си. — Предполагам след около осем часа.

— Вие смятате да спуснете с парашут от самолет една дванадесеттонна подводница?

— Защо не, по дяволите? Иначе ще ни трябва цяла седмица, за да я докараме тук с кораб.

Джордино се загледа замислено в палубата.

— Щяхме да избегнем куп проблеми, ако зад гърба си имахме един поддържащ кораб с подводно и спасително оборудване.

— „Саундър“ е най-близкият до нас океански научноизследователски кораб, който отговаря на тези условия. В момента той извършва сонарно картографиране на океанското дъно южно от Алеутските острови. Ще наредя на капитана му да прекъсне мисията си и да тръгне към нас с колкото се може по-голяма скорост.

— С какво мога и аз да помогна? — попита Мърфи. — След като потопих подводницата ви, най-малкото, което мога да направя, е да предложа услугите на моя кораб и екипаж.

Джордино се усмихна вътрешно, когато Сандекър вдигна ръце и сграбчи раменете на Мърфи. Хващане на „канарче“, наричаше го Пит. От нищо неподозиращия субект Сандекър не искаше просто услуга, той караше жертвите си да се чувстват така, сякаш получаваха светото си кръщение.

— Оуен — каза адмиралът със своя най-почтителен тон, — НЮМА ще ти бъде много задължена, ако можем да използваме твоята джонка като флагмански кораб на флота.

Оуен Мърфи не бе вчерашен и усети, че му готвят капан.

— Какъв флот? — попита той, като се преструваше, че не разбира нищо.

— Ами половината от военноморския флот на Съединените щати се е насочил към нас — отвърна Сандекър, сякаш секретният инструктаж, който той бе получил от Реймънд Джордън, бе публична тайна. — Не бих се изненадал, ако в този момент една от техните атомни подводници кръстосва дълбините под нашия кораб.

Това бе, размишляваше Мърфи, най-откаченото нещо, което някога бе чувал през живота си. Никой обаче на борда на „Шанхай Шели“, с изключение на самия адмирал, нямаше и най-бегла представа колко пророчески бяха думите му, нито някой знаеше, че спасителната акция щеше да се окаже само прелюдия към главното действие.