Том Егеланд - Краят на кръга

Трябва да съм бил разсеян, когато съм паркирал Бола. Непривично е за мен. Но отгоре го виждам. Сигурно така е и с Всевишния: винаги цялостен поглед над всичко. Между тъмносивия мерцедес 190 на професора и виолетов сааб 900 турбо е паркиран ягуар XJ6 с цвят бургунд.

Предпазливо доближавам ухо до вратата.

— … precautions 16 16 Предпазни мерки. — Б.пр. ! — произнася един глас. Гласът на професор Арнцен.

Говори на английски. Гласът му е покорен. За да стане професорът покорен, нужен му е властен събеседник.

Подозирам кой е това.

Друг глас измърморва нещо, което не разбирам. Иън.

Арнцен:

— Кога ще дойде той?

— Утре рано сутринта — отвръща дълбок глас. Професор Лайлуърт.

Знаех си.

Арнцен:

— Лично ли ще дойде?

Лайлуърт:

— Естествено. Но си е вкъщи. Самолетът е в сервиз. Инак да е пристигнал още тази вечер.

Иън (смеейки се):

— Доста е нетърпелив и възбуден!

Лайлуърт:

— Не е толкова странно.

Арнцен:

— Той самият ли смята да го изнесе извън страната?

Лайлуърт:

— Разбира се. През Лондон. Утре.

Иън:

— Все още смятам, че би трябвало да го вземем с нас в хотела. Докато той дойде. Не ми харесва идеята да го оставим тук.

Лайлуърт:

— Не, не, не. Мисли тактически. Именно при нас би търсила полицията. Ако албиносът измисли някоя глупост.

Арнцен:

— Бьорн?… — Смях. — Спокойно. Аз ще се погрижа за Бьорн.

Иън:

— И все пак не е ли редно…

Лайлуърт:

— Ковчежето е на най-сигурно място тук, при професора. Въпреки всичко.

Арнцен:

— Никой няма да търси тук. Гарантирам!

Лайлуърт:

— Така е най-добре.

Иън:

— Щом настоявате…

Лайлуърт:

— Абсолютно.

Настъпва тишина.

Арнцен:

— Значи той е имал право. През цялото време. Имал е право.

Лайлуърт:

— Кой?

Арнцен:

— Де Уит.

Лайлуърт замълчава, преди да отговори:

— Добрият стар Чарлз.

Арнцен:

— Имал е право през цялото време. Ирония на съдбата, а?

Лайлуърт:

— Трябваше да е тук сега. И все пак! Най-накрая го открихме!

Тонът му говори за приключване на разговора и край на срещата.

Стряскам се и се отдалечавам от вратата. Измъквам се бързо на пръсти по коридора.

Върху син филц на табелката на вратата на кабинета ми бели пластмасови букви съставят думите: АСИСТЕНТ БЬОРН БЕЛТЬО. Неравните букви напомнят за ред зъби, нуждаещи се от изправяне.

Заключвам вратата отвътре и притеглям зеления нестабилен офис стол до прозореца. Оттук мога да наблюдавам ягуара.

Не се случва кой знае какво. Уличното движение се движи в бавен поток. Една линейка се мъчи да си проправи път през колоната.

След няколко минути виждам Иън и професор Лайлуърт долу на паркинга.

Иън има пъргава походка. Гравитацията не упражнява абсолютно същото влияние върху него, както върху останалите от нас.

Лайлуърт цепи вълните като супертанкер.

И двамата са с празни ръце.

Малко след това се появява професор Арнцен. Носи палтото си, преметнато през лявата ръка. В дясната държи чадър. Той също не носи ковчежето.

На последното стъпало от стълбите той спира и поглежда нагоре към небето. Както винаги. Съществуването на професора се крепи на ритуали.

До мерцедеса той започва да търси ключовете за колата. Много го бива да губи ключове. Преди да ги намери, поглежда нагоре към моя прозорец. Не се помръдвам. Отражението от прозореца ме прави невидим.

След половин час му се обаждам вкъщи. За щастие вдига той, а не мама. Трябва да е седял до телефона и да е чакал.

— Сигюр? — извиква.

— Бьорн е.

— Бьорн? О! Ти ли си?

— Трябва да говоря с теб.

— От Йостфол ли се обаждаш?

— Попаднахме на нещо.

Пауза.

Накрая проронва:

— Така ли?

— Ковчеже.

— Аха? — Пауза. — Наистина? — Всяка дума е потопена в катран.

— … С което професор Лайлуърт се измъкна.

— Измъкна… се? — Професорът не е добър актьор. Дори не звучи изненадан.

— Мислех, че може би ще се свърже с теб.

Нова пауза.

— С мен? — После прави опит да поеме контрола в свои ръце: — Видя ли какво е ковчежето?

— От дърво.

— Старо?

— В земен пласт от дванадесети век. Може би и по-стар.

Той задържа въздуха си.

— Не успях да го разуча — продължавам. — Но сме длъжни да протестираме.

— Да протестираме?

— Не чуваш ли какво ти казвам? Той се измъкна с ковчежето! Това вече не засяга само нас и Дирекцията за управление на културното наследство. Ще се обадя на полицията.

— Не, не, не прави нищо прибързано, успокой се. Всичко е под контрол. Просто забрави, че това се е случвало!