Джон Нанс - Терористи

— Казвате, че… — понечи Робърт.

— Казвам, че допреди няколко месеца нямаше достоверно доказателство, че някой разработва оръжия, унищожаващи човешкото зрение, и възнамерява да ги употреби срещу военни или граждански цели. Следователно нямаше причина новият президент да отменя старата забрана.

Кет слушаше мълчаливо. Тя изведнъж седна напред.

— Чакайте. Да не намеквате, че този проект ще спечели, ако откраднатите прототипи бъдат използвани срещу пътнически самолети?

Доктор Маверик се усмихна.

— Помислете за отговора, когато тези мистериозни катастрофи бъдат разкрити като причинени от тези лазери. Пред обществото ще се повдигне искане за международна забрана на разработката. Поверително, тайно, вече разполагаме с напреднала технология и можем да продължим по-нататък, за да доминираме в науката, докато се преструваме, че се придържаме към собствената си международна забрана. И като допълнение към всичко това ще бъдем далече пред другите в развитието на надеждна отбрана срещу подобни оръжия. Ще поръчаме хиляди от тях и ще ги складираме в запас, ще извършим още изследвания, за да сме готови, ако някой наруши забраната. Постъпихме по същия начин и с биологичните, и с химическите оръжия.

— И доставчикът оцелява.

Доктор Маверик кимна.

— Доставчикът оцелява.

— Може ли този черен проект да е спомогнал за кражбата на тези оръжия?

Той поклати глава.

— Не директно. Но ако противопехотните лазерни оръжия са били откраднати и продадени на черния пазар, както Карнеги подозираше, мениджърите на черния проект щяха да знаят две неща: първо, че това са ранни прототипи и доста ограничени в сравнение с това, което е могло да се разработи по-късно, и, второ, че ще бъде само въпрос на време, преди някоя военна или терористична групировка да използва някое от оръжията и да създаде нов синдром Спутник и така да ги спаси от тъмната бездна на закриването на проекта.

— Смятаме — каза Кет, срещайки очите на Томас, — че Уолтър Карнеги е имал необходимите доказателства, че след катастрофата на Сийеър правителството на Съединените щати е положило неистови усилия за покриване на кражбата на тези оръжия, защото толкова дълго не е казало и не е направило нищо. Но вие намеквате, че мениджърите на черните проекти може да не са искали да се прави нещо относно кражбата.

— Агент Бронски, може дори да не са докладвали, че оръжията са откраднати — отговори доктор Маверик. — Това може да е не толкова прикриване, колкото сконфузено мълчание.

— Тогава кой мислите — очите на Робърт шареха между Кет и доктора, — че ни преследва?

Доктор Маверик вдигна гъстите си вежди и се огледа, обръщайки особено внимание на прозорците на дневната:

— Терористите, които са откраднали оръжията, са най-вероятните кандидати, но… не знам. Вижте, не можете да работите в черен проект, без да станете малко параноични относно собствената си сигурност. Кой кого преследва? Банда костюмари препускат нагоре-надолу из Вегас, и според приятели, ме търсят. Терористи ли са, или собствените ни хора?

— Какво искате да кажете, докторе? Хора от охраната? Мога да ви кажа, че не са от ФБР!

Томас Маверик навлажни устни и погледна през задния прозорец. След това отговори:

— Не знам. Но очевидно някой е бил уплашен достатъчно много от Уолтър Карнеги, за да го убие.

— Това… — започна Робърт, но докторът поклати отрицателно глава.

— Знам само, че Уолтър никога не би се самоубил. Може ли да се махнем оттук? Не искам да бъда негостоприемен, но предпочитам да заключа и да си тръгна. Минавах оттук за провизии и забелязах светлината.

Кет барабанеше с пръсти по масата.

— Доктор Маверик, познавате ли Джордан Джеймс?

Единствената реакция, която агент Бронски забеляза, бе тази на слаба изненада. Той кимна, след като помисли няколко секунди.

— Да. Беше директор на ЦРУ преди няколко години, нали?

— Да, но в момента е действащ държавен секретар. — Тя го осветли за връзката си с него. След това погледна часовника си. — Трябва да пристигне тук след няколко минути.

Маверик изглеждаше стреснат.

— Какво? Тук? В къщата ми?

Кет кимна.

— Защо?

Звукът на двигател и звук от сняг, хрущящ под автомобилни гуми, стигна до ушите им едновременно със светлините на фарове, които прорязаха дневната.

Агент Бронски наблюдаваше как Джордан Джеймс излезе от задната врата на колата и бързо тръгна към тази на вилата, закопчавайки дебелото си палто. Колата остана отпред. Шофьорът й остави габаритите и двигателя й включени.