Джон Нанс - Терористи

— Побързай, по дяволите! — излая Шоен.

Той почти беше забил нос в предното стъкло. Очите му търсеха следи от верижната машина, която се опитваха да засекат.

— Сигурно е сноумобил — каза шофьорът.

От дясната седалка не дойде отговор.

Те прелетяха надолу по страничния път и спряха с пързаляне точно след една отбивка. Шофьорът превключи на задна, върна колата, после включи на първа и зави по пътя. Светлините на фаровете му паднаха върху нещо пресякло улицата на половин миля пред него.

— Ето ги! — измърмори Шоен. Ръцете му се отваряха и сключваха около узито, което носеше. — Давай! Давай! Давай!

— Давам! Все пак има някакви граници! — хапливо отвърна шофьорът.

— Това е сноукет — каза Шоен.

Машината напусна пътя пред очите им и ускори към горичка и откритите полета зад нея. Шофьорът отново натисна спирачките и събърбънът отново поднесе, спирайки до мястото, където следите пресичаха пътя и навлизаха в полето.

— След него! — заповяда Арлийн.

— Ще затънем!

— Действай!

Шофьорът изви волана надясно и влезе в канавката. Автомобилът моментално затъна в снега, въртейки гуми.

Шоен вече беше изскочил вън в дълбокия до колене сняг и с мъка се опитваше да затича след отдалечаващия се сноукет. Беше повече от очевидно, че не може да го догони, но можеше да го спре. Той стигна до първото дърво и внимателно прицели чипоносото узи, преди да натисне спусъка.

Раздиращият звук на множество куршуми, отскачащи от задницата на сноукета, вцепени пътниците му. Кет погледна в огледалото за обратно виждане, търсейки източника на изстрелите. Тя натисна газта до дупка и се обърна към другите:

— Залегнете! Всички добре ли са?

— Да — отговори Робърт. Журналистът се обърна и погледна назад. — Мисля, че заседнаха в канавката. Виждам фаровете, но не се движат.

— Мили боже! — доктор Маверик говореше на себе си. — Никога не са стреляли по мен.

— Летището е на може би миля пред нас — провикна се Кет. — Виждам сигналните светлини.

— Те знаят, че идваме. — Лицето на Джордан бе пребледняло.

Тя кимна.

— Ако са в канавката, ще трябва да се обадят за помощ. Може би ще успеем да повикаме местния шериф.

Джордан поклати глава.

— Не. Сигурно са се погрижили за това.

Кет го погледна разтревожено.

— Какво? Подкупили са шерифа?

— Неутрализирали са го по някакъв начин.

— Самолетът няма да е тук още един час, Джордан. Трябва да направим нещо.

Робърт се наведе между тях от задната седалка.

— Кет, ние сме много удобни мишени в това чудо. Това е тънък метал.

— Знам — отвърна тя и коригира посоката им, след като машината поднесе наляво.

— Какво ще правим? — тихо попита Маккейб почти в ухото й.

— Можем да се скрием или да намерим друг самолет.

— Криенето няма да свърши работа — каза Робърт.

Тя огледа първо него, после Джордан и доктор Маверик.

— Прав си. Ще конфискуваме някой самолет. Дръжте се.

Арлийн Шоен вдигна радиостанцията към устата си и овладя гласа си.

— Ще оставим тази кола и ще използваме твоята. Пипнахме ги. Ела.

Той прибра станцията в джоба си и спусна предпазителя на узито. След това загази назад през преспите и застана да чака отстрани на пътя. Пресметна, че ще отнеме по-малко от три минути на другия събърбън да дойде. Може би щяха да му трябват още десет, за да измине заобиколния път до летището. Нямаше да има къде да се скрият. С изключение на чартърната им каравана летището бе едва ли не пусто. Той се обърна към шофьора си и му махна да дойде.

— Донеси оръжията. По-бързо.

— Робърт, току-що си спомних нещо — каза Кет.

Те силно подскачаха върху парче гола земя. След това стъпиха отново на снега и друсането престана. Летището беше на по-малко от миля.

Той се наведе напред.

— Какво си спомни?

— Във файла на Уолтър Карнеги, който свалихме…

— Да?

— Той казваше, че военновъздушните сили сериозно са възпрепятствали исканията му за информация относно теста, който са направили извън Кий Уест със стария безпилотен F-160 в деня и часа, в който Сийеър MD-11 е паднал.

— Прочетох го. И какво за него? Мислиш, че е свързано ли?

Бронски поклати глава. Тя погледна в огледалото за обратно виждане. Почти очакваше да види светлините на фарове да подскачат по полето след тях.

Зад тях нямаше нищо. Не се виждаха никакви машини или хора.

— Не знам — отвърна тя, — но бизнес джета, с който пристигнахме от Виетнам, беше откраднат след падането на MD-11, така че не е могъл да бъде огневата площадка. Може да са използвали друг самолет, но това, което ме притеснява, е, че Карнеги казва, че записите на въздушното движение около Кий Уест не показват наличието на друг самолет в района. Това означава, че не един, а два самолета липсват от радарите. Онзи, който е стрелял по MD-11 и безпилотния F-160 на военновъздушните сили.