Глава четиридесет и седма
В полет западно от Хейли, щата Айдахо,
17 ноември — ден шести,
10:05 сутринта, местно време/1705 Зулу
— Виждам ги на юг — каза Арлийн Шоен на онзи член от екипа си, който можеше да пилотира, докато караванът набираше височина за преследване. — Издигни се колкото се може по-високо, но ги следвай.
— Ние сме по-бързи, Арлийн, но не знам дали ще успея.
Завоят на албатроса на запад беше добра възможност. Караванът промени курса си, за да пресече пътя на тромавата амфибия, и я последва в продължение на почти десет минути, преди Шоен отново да потупа пилота по рамото.
— Излез на ляво и остани високо, за да не могат да ни видят.
Кет дишаше по-леко, когато се облегна назад, за да изучи приборите на двигателите. Тя каза малка молитва на благодарност заради ясното време. Очите й тъкмо се бяха спрели на индикатора на въздушната скорост, когато внезапно се изсипа градушка от куршуми.
Те свистяха през страничния прозорец от място, което беше някъде над и зад тях. Бронски завъртя щурвала надясно и здраво натисна педала за управление на кормилото в същата посока, завъртайки големия самолет настрани.
Още насечени удари изчаткаха по фюзелажа, но този път от място, което беше някъде около крилото. Кет изостри още малко завоя и погледна наляво. Сепната, тя видя каравана увиснал срещу левия й прозорец. В отвора на дясната му страна клечаха две фигури с пистолети в ръце.
Младата жена завъртя наляво и изтегли рязко нагоре щурвала. Очите й не изпускаха единствения останал индикатор за въздушната скорост от страната на втория пилот. Пилотът на каравана също го издигна нагоре, дръпвайки се навреме, но стрелците все още държаха албатроса на мушка. Множество куршуми се забиха в левия двигател. Двигател номер едно загуби мощност и Кет усети как големия самолет се отклони опасно наляво. На панела над главата й имаше по един голям бутон за изключване на двигателя за всеки от агрегатите и младата жена го натисна, успявайки да го изключи при втория опит. Тя натисна десния педал за управление, за да компенсира липсата на единия двигател и албатросът изправи положението си. Бронски търсеше как да изключи горивото, когато гласът на Робърт стигна до нея.
— Кет! Обстрелват ни отляво!
Тя вече виждаше оранжевата светлина на пламъците, които изригваха от левия двигател. Зловонната миризма на горящо гориво и масло нахлу в амфибията.
— Виж дали можеш да намериш бутона на пожарогасителя на левия двигател! — извика Бронски.
Робърт затърси по горния панел, а тя отново погледна наляво. Ските на атакуващия самолет бяха над тях. От дясната им страна се откриваше тясна планинска долина на по-малко от две хиляди фута под тях. Кет обърна албатроса в тази посока и върна газта на десния двигател. Тя забеляза, че през долината тече голяма река, чието корито можеше да последва. Бяха на по-малко от хиляда фута над земята и Бронски продължаваше да снижава, достигайки няколкостотин фута над върховете на дърветата. Тя отново подаде газ на десния двигател, без да отпуска десния педал за управление на кормилото, за да компенсира липсата на тяга в лявото крило. Погледна наляво. Небето беше празно.
— Робърт, погледни надясно.
Той спря да търси копчето на пожарогасителя и погледна през десния прозорец.
— Няма нищо, Кет!
Куршумите, които този път затракаха по корпуса, дойдоха отзад. Звънът на мощните куршуми, които пробиваха метала, беше непогрешим. Бронски рязко направи вираж наляво и дръпна щурвала нагоре, като още веднъж откри каравана отляво. Но този път пилотът очакваше маневрата й и беше достатъчно близо за стрелба, само че достатъчно далече, за да може да я последва. Тя неуспешно се опита да надхитри с по-изкусни маневри по-повратливия самолет.
Албатросът летеше към възвишение в западната страна на долината. Кет рязко направи вираж надясно, за да последва релефа на долината, знаейки, че караванът ще остане на опашката й. Отново ги удариха куршуми. Отзад дойде сподавен вик. Бронски нямаше време да погледне назад. Огънят се разрастваше, а увереността на Кет намаляваше. Тя знаеше, че албатросът е просто твърде голям, твърде тежък и твърде повреден, за да надхитри по-малкия турбинен самолет.
Изведнъж десният двигател заработи грубо. Точно в този момент Робърт, който гледаше дясната страна, извика:
— Кет, нещо става. Погледни двигателя!
Бронски хвърли бърз поглед и стомаха й се сви. Черна струя масло покриваше част от кожуха на двигателя. Бързата сверка с индикатора на налягането на маслото разкри истината.
Читать дальше