Джон Нанс: Терористи

— Пусни пистолета, Бронски — нареди той с лек акцент.

Тя погледна към безизразното лице на мъжа, който се бе опитал да се запознае с нея в Портланд.

— Това е узи — каза той. — Ще те разкъса на парчета, преди да успееш да направиш и изстрел. Свали го.

Хората му застанаха зад него с насочени към малката група оръжия.

Кет въздъхна и сложи пистолета на земята.

— Ритни го насам — нареди Арлийн.

Младата жена се подчини. Тя посочи към Джордан.

— Знаете ли кой е той?

Арлийн Шоен се усмихна иронично.

— Нашият почитаем действащ държавен секретар? Разбира се. Как си, Джордан?

— Какво? — отвърна Джордан и се сгърчи от болка.

— О, хайде, господин секретар. Като един от директорите на „Сигнет електросистемс“ мисля, че ме помните. Все пак, говорили сме много пъти.

Кет погледна с объркване от него към Джеймс.

— Джордан, ти… познаваш този човек?

Джордан Джеймс си пое накъсано дъх и погледна Арлийн, пренебрегвайки въпроса.

— Какво смяташ да правиш, Шоен? Да ни избиеш ли?

— Разбира се — беше лаконичният отговор. — Какво друго мога да направя?

Кет коленичи до държавния секретар.

— Чичо Джордан, какво става?

— Маккейб? Докторе? — каза Шоен, махвайки с пистолета. — Седнете зад госпожица Бронски, моля. Всички вие бяхте невероятна досада. Мислехте, че искаме да ви убием, а ние искахме единствено господин Маккейб и госпожица Бронски да ни върнат жизнена част от секретна разработка, открадната от нас от човек на име Карнеги, когото смятам, че познавате. — Арлийн се усмихна змийски на Кет и Робърт.

Никой не отговори.

— Вие двамата сте получили достъп до диска, който ни трябва. Ако Маккейб не се беше измъкнал в Хонг Конг, може би нямаше да ни се наложи да свалим онзи самолет.

— Значи признавате извършването на масово убийство? — попита Кет.

Той я пренебрегна и продължи:

— О! Между другото не се представих. Аз съм Арлийн Шоен, директор на сигурността на отбранителните разработки „Сигнет електросистемс“. Натоварен съм с отговорността да опазя важни американски тайни далеч от безотговорни хора като Карнеги и вас, господин Маккейб. Повече или по-малко мога да разбера замесването на агент Бронски. Тя си мисли, че залавя наемни убийци, а се оказва, че краде секретни материали. Доктор Маверик има голяма уста.

— Какво е „Сигнет електросистемс“? — попита Кет.

— Ти си луд, Шоен — каза Джордан внезапно.

— Възможно е — отвърна Арлийн. — Но работата ми беше да пазя този проект.

— Чичо, за какво говори той?

Сърцето й спря, когато видя сълзи в очите на Джордан. Болката му беше голяма.

— Опитах се да го спра, Кет.

Арлийн Шоен се обърна към въоръжените мъже, застанали зад гърба му.

— Давайте! Убийте ги! Не съм в настроение за изповеди.

Той се обърна и тръгна под голямото дясно крило, което сега бе счупено и увиснало.

— Шоен? — Джордан събра всичките си сили. — Цялата история е записана… В ръцете на… трета страна е. Може да те погуби. Ако убиеш или нараниш който и да е от тези хора или мен, всичко ще бъде разкрито.

Арлийн Шоен се обърна.

— Хитър план, Джордан, но те познавам достатъчно, за да не ти повярвам. Служил си на десет президента. Не би умрял с опетнена репутация.

— Можеш ли да поемеш риска, Шоен? — попита Джеймс с мъка. — Ако казвам истината, ще свършиш… в газовата камера, а проекта… както и компанията, влизат в историята. Всичко е тук. Скалъпената тестова стрелба, прикриването на свалянето на MD-11. Всичко. Още четирима души… знаят подробностите.

— Глупости. Няма документи, защото никога не си очаквал това да се случи, Джеймс. А и вече се погрижихме за тези други четирима свидетели, въпреки опита на госпожица Бронски да ги скрие.

— За какво говорите? — разтревожено попита Кет.

— Аз написах петдесет страници с подробности… имена и улики, Шоен — започна Джордан и спря, за да се изкашля и си поеме дъх, — щом разбрах, че се опитваш да убиеш Катерин.

Арлийн сви рамене.

— Ако си го направил, ще ги намерим.

— Невъзможно. Не сте в състояние да ги спрете.

— Е — отвърна Шоен, — май ще трябва да поемем този риск.

— Или… можете да ни оставите живи — продължи Джордан, — знаейки, че всички ще си мълчим, защото сте навън.

Арлийн Шоен въздъхна и се обърна, стъпвайки встрани от нарастваща локва керосин под крилото. Той се изсмя саркастично:

— Започвам да разбирам защо си се задържал толкова дълго във Вашингтон, старче. — Той се обърна към Джордан. — Добре. Да видим. Ако се въздържа да ти пръсна мозъка, няма да проговориш, защото ще отидеш в затвора, ако го направиш. Ще оставя Маккейб да си отиде и той няма да публикува и дума, защото ти си го помолил? Хайде, стига! След десет минути ще се е обадил в редакцията на супер либералния му мразещ Пентагона вестник и ще си излее душата. Но какво ще кажеш за това, Джеймс? Ще убия останалите без теб и ти пак ще трябва да мълчиш, защото си грешен като дявол. Всъщност нека се позабавляваме с това. Явно много обичаш госпожица Бронски, така че защо не започнем с насичането на части на този сладък малък рус задник пред очите ти? Колко далече ще трябва да отида, преди да ми кажеш къде си скрил документа? Да я изнасиля ли пред теб? Да й отрежа гърдите? Да я прострелям в гръбнака? — Той погледна кръвнишки към Кет. — Хубава прическа, Бронски. Заблуди ме в Портланд.