Джон Нанс - Терористи

Слава богу! Почти пълни са!

Страничният прозорец на кабината беше отворен. Тя извика на Робърт и Джордан.

— Побързайте с вратите и влизайте. Вдигнете стълбичката след себе си.

Карта. Някъде трябва да има карта.

Кет трескаво търсеше из документите в страничния джоб. Най-сетне намери ламинираната карта. Премина през предстартовата карта, намери съответните копчета и включи спомагателния двигател на двата големи звездообразни агрегата. След това се увери, че и тримата мъже са на борда.

Тя завъртя стартера със стаен дъх, леко придвижи нагоре ръчката на газта и зачака. Голямата перка отдясно се завъртя два, три, четири пъти. Младата жена обмисляше как да излъже двигателя, когато най-после той запали. Първо започна работа неравномерно и бавно, после плавно и ритмично. Кет нагласи горивната смес и запали левия двигател.

— Закопчейте коланите — каза тя.

— Намерете следите им! — Арлийн Шоен посочи с пръст към северната рульожка.

Събърбънът смени посоката и препусна по покрития със сняг бетон.

— Ето следите им! — обади се един от мъжете, сочейки направо.

— Крият се. Сигурно са в един от тези хангари — каза Шоен. — Добре. Това ще ни улесни да ги…

Той замлъкна, докато завиваха около североизточния ъгъл на хангара и видяха албатроса да се изстрелва през отворените врати. Широките му крила се тресяха, докато пилотът насочваше самолета към пистата. От мястото на автомобила не можеха да видят нищо — нито пилота, нито пътниците.

Шофьорът натисна спирачките в объркване.

— А сега какво, Арлийн?

Шоен се обърна, погледна в отворения хангар и поклати глава.

— Не. Не са имали достатъчно време. Влез в хангара!

Шофьорът на събърбъна подкара през отворените врати и спря със свистене до самотния сноукет.

— По дяволите! — изръмжа Шоен. — Обръщай! В самолета са!

Шофьорът завъртя волана, превключи първо на задна, после на първа, рязко натисна газта и изстреля колата напред.

— Карай към пистата! Мини пред тях!

За да стигне пистата, албатросът трябваше да рулира няколкостотин ярда на север. Но Кет, която управляваше амфибията, не следваше правилата. Тя подскочи по покритата със сняг земя, която отделяше рульожката от пистата и зави по самата писта. Двигателите на самолета достигаха мощност за излитане.

— Няма да успеем, Арлийн — каза шофьорът.

— Опитай!

— Опитвам.

Шоен свали десния прозорец и се наведе през него. В същото време мъжът свали предпазителя на узито и се прицели в гумите на самолета, произвеждайки серия от изстрели, която отиде нахалост, когато събърбъна поднесе извън рульожката, следвайки ускоряващия самолет. Арлийн стреля отново. Той се опита да насочи куршумите към крилото, за да улучи резервоарите с гориво, но не успя.

Албатросът се отдалечаваше от тях с повече от петдесет възела, докато шофьорът на събърбъна се опитваше да достигне същата скорост. Набиващият се в лицето му сняг принуди Шоен да се прибере в колата.

— Остави. Карай към каравана. Ще ги пипнем във въздуха.

Раздрусващото преминаване през покритата със сняг трева до пистата и последвалата неравна повърхност на самата писта беше брутално, но голямата амфибия, ветеран от Втората световна война, се издигна леко във въздуха с деветдесет възела и пищящи с пълна мощност двигатели. Кет коригира леко носа, за да добие въздушна скорост. След това намери ръчката за колесниците и я дръпна. Пое почти право на юг. Провери кръглия уред на предния панел на авиохоризонта, както и индикатора за въздушната скорост.

— Къде отиваме, Кет? — попита Робърт.

Тя погледна към него и се усмихна кратко.

— Бойзи, ако го намеря.

— Защо Бойзи?

— Числено превъзходство. На летището има база на Въздушната национална гвардия, а Солт Лейк Сити е твърде далеч на юг.

Тя набираше височина, търсейки проход през планините на запад. Най-после забеляза прохода, който търсеше, и направи вираж към него. Набра достатъчно височина, за да мине над билото. След това наведе носа, оставайки близо до планинския релеф. И посочи назад:

— Хвърлих чантата си някъде отзад, Робърт. Виж дали ще успееш да намериш сателитния ми телефон и да се обадиш на полицията в Бойзи и на Въздушната национална гвардия. Кажи им да са готови да ни осигурят защита, когато кацнем.

— След колко? След час?

— Поне след час — отговори тя.

Директорът на летище Хейли, предупреден за идването на Еър Форс Гълфстрийм, бе пристигнал навреме, за да види как гостуващия албатрос изревава в небето, последван от чесна караван. Пътниците на каравана бяха хвърлили нещо на рампата, преди да тръгнат, и директорът подкара към него, неподготвен да открие сгърченото тяло на мъж в пилотска риза, проснато в уголемяваща се червена локва.