Джон Нанс - Терористи

— Шоен спомена за провален тестови огън, Джордан. Катастрофата на Сийеър злополука ли беше?

— Да — каза той. — Те… правеха други… тайни тестови серии с още по-мощна версия и някой във… С-141 от… Райт-Патерсън е реагирал твърде нервно със спусъка и е стрелял… по погрешна радарна цел.

— Значи военновъздушните…

— Не са замесени директно. Имахме властта… да наредим всичко да се запечата. — Той спря и се задъха. — Извадиха тестовия манекен от F-106 по-късно… през същия ден. Очакваха нормално попадение. Знаеха за Сийеър, но никой… в екипа не допускаше, че… може да са замесени. Да не говорим да са отговорни. Но когато погледнали манекена… не видели попадение. Въпреки че камерата показала, че целта е улучена. Увеличили образа… и се появили двамата пилоти на пътническия самолет в средата на мерника микросекунди преди лазера да унищожи очите им и вероятно да ги убие мигновено. — Джордан погледна към Робърт. — Това е невероятно… мощно оръжие за стрелба от рамо. Това е… това е страховито нещо. Винаги съм се страхувал… че подобно нещо може да попадне в неподходящи ръце.

— Като тези на терористи? — подхвърли Робърт.

Джеймс кимна.

— Но няма терористична организация, нали, господин секретар?

Джордан Джеймс погледна Маккейб.

— О, напротив, има. „Сигнет електросистемс“. Ние… станахме действащи терористи. Дори си измислихме име. Нюрнберг.

— Шоен ли даде идеята? — попита Кет.

Джордан кимна с голяма трудност и отново се задъха. После продължи:

— Под водачеството… ако можете така да го наречете на нашия изпълнителен директор… Лари Галахър.

— Господин секретар — каза тихо Робърт Маккейб, — да не казвате, че Шоен е направил всичко останало? Катастрофата на Меридиан 747, затварянето на летищата, катастрофата в Чикаго, само за да прикрие онзи инцидент?

Джордан затвори очи за секунда и като че се унесе, след това се съвзе.

— Не знаех… какво прави. Разбрах от един телефонен разговор с него, че нещо ще се случи… нещо като диверсия. Опитах се… мили боже, наистина се опитах да го спра. — Той затвори очи и задиша тежко, насилвайки се да остане в съзнание. — Галахър… не искаше да чуе. Подозирах… Австралия или Хонг Конг, или дори Токио, което… беше причината да те сваля от онзи полет. Тогава вече знаех, че е луд. Просто… аз… аз не исках… да летиш няколко дни. Не знаех.

Той се унесе. Кет виждаше локвата кръв под него да нараства.

— Кръвта му изтича, Кет. Не можем да направим нищо — каза Робърт.

Джордан отвори очи отново, фиксирайки поглед върху обляното в сълзи лице на младата жена. Тя хълцаше тихо.

— Съжалявам, Кет. Унищожих вярата ти… и петдесет години… служба на правителството. Просто… не знаех какво да правя. Отидох от… шестстотин хиляди на двадесет милиона… и всички в акции, и всички щяха да изчезнат. Но… ако имаха време да оправят всичко… помислих си… помислих си… — Той се закашля силно. — Бях… твърде зает да съм богат и изискан. Дори едно училище… беше кръстено на мен.

— Кой беше Шоен, Джордан? — попита тихо Кет.

— Бивш… източногерманец. Избягал през шестдесетте… после работил в ЦРУ. Награден за служба към Съединените щати с… натурализирано гражданство. Аз го вербувах в Лангли.

— Много съжалявам, Джордан — каза Кет. Сълзи се стичаха по бузите й.

Джордан Джеймс вече бе изпаднал в кома. Тя остана с него почти половин час, докато животът напускаше тялото му. Най-после медицинският евакуационен хеликоптер, извикан по сателитния телефон, кацна, но беше твърде късно.

Кет стоеше разтреперана, докато Томас Маверик се качваше в хеликоптера, който щеше да отнесе тялото на държавния секретар в Хейли, Айдахо.

— Робърт, трябва да отидем в Стехикин — каза тя.

— Мислиш ли, че има някаква вероятност да е блъфирал? — попита Маккейб.

Тя си пое дълбок неравномерен дъх и погледна журналиста, клатейки отрицателно глава.

— Няма начин да знае името Стехикин, ако не са ги открили. Искам да вярвам, че още не са стигнали до тях, но знам, че не е така. Във всеки случай трябва да разберем. И мога да се оправя с каравана.

Докато летяха, се обадиха и уредиха на дока да ги чака рейнджър с кола, когато акостират в Стехикин. Те скочиха в колата и полетяха към хижата.

От вентилатора на покрива излизаше стълб пара, но от комина не излизаше дим. Приближиха предната врата. Рейнджърът им каза за фалшивата тревога от предния ден.

— Местен видял предната врата отворена. Не видял никой вътре. Проверих нещата. Погледнах в хижата. Видях остатъците от хранилка за птици и разсипан червен сироп по верандата. После затворих вратата. Всичко ми изглеждаше наред.