Джон Нанс - Терористи

Кет представи Джордан на Томас Маверик и Робърт Маккейб.

— Трябва да говоря насаме с теб, Кет — каза той, докато стояха неловко в малкия коридор. — Бихте ли ни извинили за няколко минути…

Бронски взе едно от якетата на доктор Маверик и махна на Джордан да я последва към задната врата. Първите лъчи на зората осветяваха небето на изток, но дърветата зад къщата бяха още само тъмни силуети. Одеялото на новия сняг попи гласовете им. Те вървяха мълчаливо около сто фута до стената на вилата. Най-после Кет се обърна към него.

— Какво има, чичо Джордан?

Той задъвка устната си за момент, после отговори:

— Кет, знам, че във ФБР има изменническа група, работеща за Нюрнберг. Били са съблазнени с обещания за несметни богатства.

Кет несъзнателно се дръпна от Джордан. Очите й бяха разширени. Тя си спомни пламенната си защита на Бюрото. Робърт беше просто репортер. Но този човек беше не само член от семейството й, той беше високопоставен член на правителството на Съединените щати. Предаността към Бюрото не можеше да намали силата на думите му.

Кет поклати глава.

— Как, Джордан? Защо? И за какво?

Той я потупа по рамото.

— Част от човешката природа, Кет, и старата поговорка, че всеки си има цена, е печално вярна. Бюрото не е изключение.

— Казваш… — започна Бронски. — Чакай малко. Казваш, че в Бюрото има фракция. От колко души се състои?

Джордан Джеймс поклати глава.

— Поне от двама или трима и вероятно са доста нависоко. Осигуряват пълно сътрудничество. Включително фалшиви карти, създаване на агенти, които не съществуват, даване на разузнавателната информация, която им е необходима, и прихващане на комуникациите. Затова всяко твое обаждане до Джейк Роудс е незабавно предавано. Никой от нас не знае какво точно иска тази групировка, но са невероятно добре финансирани и са купили хора в Бюрото. Знам, че е трудно да го приемеш, Кет, но трябва.

Бронски дишаше учестено. Мислите й препускаха в търсене на логично обяснение на думите му. Не можеше да проумее как е възможно това да се е случило.

— Докато ние говорим, агентите на Нюрнберг може да приближават към това място. Трябва да взема теб, господин Маккейб и доктор… Маверик беше, нали?

— Да.

— Трябва да ви приберем незабавно. Еър Форс е в Бойзи. Чакат да се обадя. Докато си под моя протекция на борда на самолета, няма да те докоснат.

— Защо?

Въпросът се изплъзна от устата й. Традиционното уважение и почит, които изпитваше към Джордан Джеймс, не успяха да задържат питането.

Той се поколеба, преди да отговори, като че стреснат от въпроса й. Спря да потупва рамото й за момент, после отново започна.

— Защото, Кет, има огромна разлика между това да нападнеш граждански самолет и такъв от президентската флота. Първият ще получи единен решителен отговор от страна на правителството и изпълнителната власт да залови и осъди извършителите, а вторият ще разпали беса на военните на Съединените щати. Само освидетелствано лудите сред терористичните организации биха се захванали с него.

Младата жена кимна. Обяснението имаше смисъл.

— Реших, че няма на кого другиго да се доверя да дойде и да те вземе, освен на себе си — продължи той. — Затова…

Кет сграбчи ръкава му и му махна да млъкне. Тя гледаше напрегнато към пътя пред вилата. В нарастващата светлина на утрото Бронски успя да различи тъмната форма на линкълна, който бе докарал Джордан. Седанът стоеше бездеен отпред.

— Какво? — попита той с нисък глас.

— Ш-ш-шт! — отвърна тя и коленичи, дръпвайки го надолу със себе си. Очите й бяха приковани върху автомобила. — Колата ти… — прошепна Кет.

Предната врата на колата се затвори и нечия фигура седна зад волана.

Може би шофьорът е излязъл навън за момент, помисли си тя.

Но около багажника на колата имаше движение. Две фигури влачеха нещо надолу по пътя към гората. Стресната, Бронски осъзна, че влачат тяло. Джордан Джеймс се вцепени до нея, осъзнавайки какво виждаха.

— Джордан, остани тук. Ще доведа Робърт и доктора.

— И после какво? — попита той.

Кет поклати глава и с патешко ходене тръгна към задната част на къщата. Джордан я видя да влиза вътре. Светлините отзад угаснаха, но други светнаха в предната част на вилата. Тримата се бяха измъкнали през задната врата и тичаха към него, носейки багажа си. Щом стигнаха до Джеймс, Робърт дозакопча ципа на голямото яке, което беше заел от доктор Маверик.

— Кои са тези хора? — попита докторът, дишайки тежко.