Джон Нанс - Терористи

Робърт ясно видя стоманения блясък в очите на доктор Маверик и разбра, че той говори напълно сериозно. Журналистът кимна.

— Имате думата ми.

Доктор Маверик също кимна.

— Много добре. Мисля, че някои държавни служители се опитват да ме намерят поради същата причина, поради която и вие ме търсите. Те мислят, че знам повече, отколкото знам.

— Искам да ви попитам едно нещо — каза Кет. — Ако допуснем, че вие не сте доверения източник на Уолтър Карнеги, тогава имате ли някаква представа кой е?

— Не. Никой. Той не би ми казал, но който и да е бил, е познавал тази област.

— Споменахте черни проекти — продължи Кет.

— Никога не съм работил върху лазери или лъчеви оръжия. Искате да попитате дали неофициално знам за черен проект относно лазерно оръжие? Да. Включвал ли е жизненоважна разработка на заредени частици и други електромагнитни оръжия? Абсолютно. Направил ли е няколко доставчика много богати? Да. Нацията облагодетелства ли се? Неизмеримо. Не са ли проектите подотчетни пред някой друг, освен пред мениджърите на проектите? В повечето случаи — да. Но могат да се появят изключения. Смятам, че това е станало с противопехотната лазерна разработка.

— Какво? Мениджърите са изгубили контрол?

Доктор Маверик поклати глава.

— Не, благодарение на трима доста умни, но лишени от морал и отговорност за това, което трябва да правят за страната си мъже на върха, проектът създаде свой собствен живот извън контрола на конгреса и дори на Министерството на отбраната. Преди това съм виждал само веднъж проект да излиза от контрол, но този премина в друго измерение, ефективно изплъзвайки се от правителствения контрол.

— Не съм сигурна, че разбирам — каза Кет.

Докторът стана, за да направи кафе. Той продължи да говори, като периодично поглеждаше към прозореца.

— Първо трябва да разберете, че черните проекти са изключително важни за страната ни и те обикновено дават много добри резултати. За да се разработи един такъв проект, трябват милиарди долари и хиляди хора. Мнозинството от работниците са цивилни граждани като мен, желаещи да работят в пълна секретност върху тясно определени компоненти от цяло, което не разбираме и ни е забранено да разсъждаваме за него, за да построим нещо като бомбардировача Стелт B-2. В случая с противопехотните лазери стана злополука по време на изпитанията преди няколко години. Аз не трябваше да знам за нея. Тя унищожи очите на млад техник, който беше племенник на началник-щаба, много морален и хуманен човек. Обезумелият началник-щаб научи за целта на разработката и убеди президента да я отмени и да забрани всякаква работа по нея за в бъдеще. Но като постъпи така, президентът, който, както знаете, беше открито презиран от отбранителните институции, заплаши да изтегли няколко милиарда долара от годишния доход на първичния доставчик на въпросния черен проект.

— Значи доставчика не зачете забраната?

Доктор Маверик се обърна и вдигна показалец.

— Не. Не стана нищо драматично. Пентагонът се обедини с доставчика и тогава пренаписа и пренасочи проекта, така че нито парите, нито времето да са загубени. Трябваше просто да приложат научните си знания и разработки в други, позволени приложения на лазерните оръжия. Всъщност, мениджърите на проектите измамиха дори министъра на отбраната. Знам го, защото един мой добър приятел беше силно обезпокоен от това и трябваше да го сподели с някого. Той напусна проекта. Преживя нервен срив и сега преподава физика в неизвестна гимназия на скромна заплата.

— Значи — попита Кет, — те са продължили с разработката на противопехотното приложение на лазерното оръжие?

Маверик кимна.

— О, те направиха и нова разработка, но прехвърлиха онази, която унищожава зрението, в черна дупка в черния проект с намерения да надживее президента.

Кафемашината завърши работата си. Кет отказа и доктор Маверик наля кафе на Робърт и себе си, преди отново да седне.

— Маккейб, запознат ли сте със синдрома Спутник?

— Познавам… Спутник.

— Има много версии на принципа. За да се запали единна решимост за разработката на оръжие или създаването на военна способност, трябва да има сериозна заплаха. Ако заплахата не съществува и вие сте национален лидер, който знае, че е нужна, може да ви се наложи да я измислите. Убеден съм, че Франклин Рузвелт е направил точно това, като пожертва Пърл Харбър, за да ни въвлече във войната навреме, за да я спечелим. Това направи и Спутник за нашата космическа програма.