Джон Нанс - Терористи

— Сигурен ли си, че Джери може да се оправи с този самолет?

Шоен кимна.

— Лиърджетът надхвърляше обучението му, но това е лесно. Ако е необходимо, можем да извикаме чартърния пилот.

Южно от Сън Вали, щата Айдахо

Настоятелното звънене на сателитния телефон най-после проникна в съзнанието й и прекъсна съня й за нещо вече забравено. Кет отвори очи в предутринната тъмнина в стаята.

Звъненето спря. Да не го беше сънувала?

Тя се раздвижи леко, чудейки се какво я е оплело. Младата жена си спомни с прилив на топлина предишната нощ, персонифицирана от мъжа, чието тяло беше прилепнало към гърба й. Ръцете му все още я държаха в прегръдките си. Дигиталният часовник на нощното шкафче показваше шест и двадесет и пет.

Кет бавно и с нежелание се измъкна от прегръдката. Тя спусна крака на студения под и изшляпа гола до банята, опитвайки се да подреди приоритетите. Бронски се обърна при вратата на банята и погледна навън през прозореца й. Снегът бе спрял. Облаците бяха отстъпили място на ясен, покрит със звезди небосвод. Тя се зачуди дали не беше пропуснала обаждане от Джордан. Очевидно не беше успял да дойде, но къде беше?

Робърт хъркаше леко. Той се обърна по гръб, но продължи да спи. Кет заобиколи на пръсти леглото и се наведе над него. Наслади се на наситения мъжки аромат, когато се наведе над него, за да го целуне по врата и да го събуди.

— Как…?

Той се събуди стреснато.

— Номерът с разделителната дъска не стана — каза Кет.

— Така ли?

— Не. Бях лошо момиче.

Робърт се усмихна и протегна ръка да докосне лицето й.

— Да, беше.

— Но пак трябва да станем професионалисти — отвърна Бронски, смъквайки завивките от него с рязко движение.

— Ей! Някой да не се е обадил?

— Не, но е неизбежно и искам да сме готови.

По-малко от двеста ярда от къщата, на задната седалка на взет под наем миниван, самотна фигура се изправи внимателно над линията на прозорците и проучи образите в бинокъла за нощно виждане. Светлина беше запалена в спалнята на вилата. Сега светна и в кухнята. Човекът с бинокъла се обърна към другаря си, сгушен в яке на пода.

— По-добре си сложи ушите.

Другият мъж изсумтя и се насили да седне и да сложи слушалките. Той взе портативната електронна чиния и я насочи към предните прозорци на вилата. Тънък невидим лазерен лъч се изстреля и докосна далечния прозорец. Приемникът записа точното разстояние до устройството на прозореца и измери всяка малка вариация на разстоянието, докато стъклото вибрираше от звуците, идващи отвътре. Вграден компютър предаваше резултатите и захранваше аудиосигнал към слушалките.

— Какво казват? — попита мъжът с бинокъла.

— Говорят за яйца и бекон и се чудят къде са всички.

— Кой например?

— Ние. И някой друг.

— Предполагам, че става дума за доктор Маверик.

Мъжът поклати глава и се приведе напред. Той махна на другаря си да млъкне и притисна едната от слушалките по-близо към ухото си. После затвори очи, за да се концентрира. След малко се изправи, мърморейки под нос.

— Мили боже! Шоен го чака изненада! — Мъжът погледна към партньора си. — Познай кой ще дойде за закуска?

— Кой? — попита другарят му остро.

— Държавният секретар. Сам.

Фаровете на колата се появиха в края на пътя пред тях и двамата потънаха надолу, за да изчезнат от поглед, докато отмине. Караваната бавно си пробиваше път по покритата със сняг алея. Шофьорът бе просто тъмна фигура на предната лява седалка. Той като че намали пред вилата на Маверик, после отново засили и зави надолу по пътя, изчезвайки от погледа.

За част от секундата Кет си помисли, че е чула щракването на нещо метално някъде из къщата. Тя погледна към Робърт през малката кухненска маса и сви рамене.

— Какво? — попита я той.

— Нищо — отговори тя. — Стори ми се, че чух…

Внезапният шум от рязкото отваряне на задната врата свари и двама им неподготвени. Добре облечена фигура влетя в стаята с пистолет в ръка.

— Не мърдай!

Гласът беше мъжки, дълбок, заплашителен, но и треперещ.

Кет и Робърт скочиха на крака едновременно с вдигнати ръце. Човекът затръшна вратата зад себе си и тръгна към кухненската маса. Очите му бяха разширени, ръката с пистолета буквално трепереше.

— Кои, по дяволите, сте вие? — попита той.

Кет го погледна внимателно.

— Доктор Маверик?

— Кой пита? — остро отвърна мъжът.

— Агент Бронски от ФБР. Ако ми позволите, ще донеса картата си.

Той не каза нищо. Просто мълчаливо я изучаваше. После погледна към Робърт.