Джон Нанс - Терористи

Пътниците бяха в частния терминал на Бойзи, когато двамата пилоти взеха решение. Каквото и да ставаше, те не искаха да са част от него. Страховете им се бяха оправдали, след като надникнаха в една от кутиите. В нея бяха открили сериозно количество съвременно щурмово въоръжение и амуниции.

Капитанът пресметна цената на чартъра, отброи надплатата, сложи парите в плик и го залепи на капака на една от кутиите, преди да свали от борда багажа на пътниците и да го остави на рампата.

— Не сме видели нищо, не сме чули нищо, не сме казали нищо — каза капитанът и запали десния двигател.

— Амин — отвърна вторият пилот.

При звука от запалването на двигателите един от мъжете в терминала дойде тичешком от сградата, но капитанът бе натиснал газта и избяга само с един запален двигател. В това време вторият пилот запали другия и се обади за разрешение за аварийно излитане.

— А сега какво? — попита единият от мъжете Арлийн Шоен.

— Много просто — отвърна Шоен. — Другите трябва вече да са тук или да са много близо. Те шофират. Обадете им се по сателитния телефон и ги предупредете да останат на място, докато успеем да наемем друг чартърен самолет. Препоръчително такъв, който може да се справи с кацане в снежна буря. Ще се отървем наведнъж от тримата.

— Какви бяха заповедите им?

— Обградете къщата на Маверик и чакайте Бронски и Маккейб, както и неуловимия доктор Маверик. Ако Бронски и Маккейб са стигнали там първи, не искам да ги хващате, докато докторът не се появи и ние не пристигнем.

Южно от Сън Вали, щата Айдахо

Робърт завъртя кранчетата на душа и излезе от банята. Той се облече, преди да се върне в гостната на вилата. Кет бе задрямала на един от фотьойлите. Светлините бяха загасени. Без отопление в малката стая витаеше осезателен хлад. Отвън светлината на лампата на верандата падаше върху силния снеговалеж и подчертаваше усещането за планинско усамотение.

Робърт тихо седна на малкия стол. Кет внезапно скочи.

— Няма нищо — каза той, вдигайки ръка, за да я успокои. — Аз съм.

Тя тръсна глава, за да прогони булото на съня. След това потърка очи и седна по-удобно в стола. Усмихна се на Маккейб.

— Гладен ли си? — попита. — Добрият доктор има добре зареден хладилник.

— Значи ще изядем храната на Маверик и ще се чувстваме като у дома си, така ли?

Тя кимна.

— ФБР ще го компенсира.

— Между другото аз… — започна Робърт, — има само едно легло в къщата. Няма диван. Така че май…

Кет остави неизказания въпрос без отговор. Тя стана и се отправи към спалнята. Бронски разгледа чамовите мебели. Робърт я бе последвал и сега стоеше на вратата.

— Чувал ли си за разделителна дъска? — попита тя и се обърна към него.

Той кимна неуверено. Очите му се местеха между нея и леглото.

— Да. Ако неженена двойка трябва да спи в едно легло… — Той спря, схващайки идеята й.

— Много добре — отвърна Кет и заобиколи леглото, за да остави чантата си под прозореца. — Семейството е поставяло голяма дъска по средата на леглото и двамата са били възпрепятствани да прехвърлят ръце, крака и други части на тялото през преградата.

— Така че вместо някой от нас да спи на стол в хола…

Тя кимна.

— Точно така. Можем да използваме разделителна дъска без самата дъска.

Робърт се усмихна.

— Престани!

— Какво? Какво правя?

— Мислиш си палави неща.

— Не си мисля палави неща. Просто… се усмихвам.

Тя седна на леглото до него, без да го докосва. Те се погледнаха в монтираното на стената огледало.

— Добре. Основни правила — каза Кет и се обърна към него. — Все още сме по средата на кошмара.

— Знам.

— Навън тъкмо се стъмни. Не знаем кога доктор Маверик ще се появи, нито дали Джордан ще успее да дойде. Преследвачите ни могат да се появят всяка минута. Поспах във вана, преди да го изоставим на летището, но въпреки това съм уморена.

— Първо трябва да се наспим — съгласи се Робърт.

— Първо да нападнем хладилника, после да се наспим — поправи го Бронски. — Не мога да мисля ясно. Имам лошото предчувствие, че сме удобни мишени, но съм убедена, че Маверик има отговорите, които ни трябват така отчайващо. Това е най-добрата ни възможност да го намерим.

— Така е.

Тя вдигна показалец.

— Аз… само искам да знаеш…

— Какво, Кет?

— Че в различно време и място това би било истинско изкушение.

— Изкушение? — каза той, имитирайки изненада.

— Знаеш за какво говоря.

Робърт се облегна назад. Той я погледна и вдигна вежди.