Джон Нанс - Терористи

— Госпожице, трябва да го изключите — заповяда тя, доволна от властния тон на гласа си.

Обкръжаващите пътници проявяваха интерес, но това нямаше значение. Дамата заслужаваше малко обществено порицание.

Но пътничката безразлично дръпна телефона от ръката на стюардесата и го долепи до ухото си. Тя затърси нещо из чантата си.

— Казах, че трябва да го изключите! — повторно заповяда стюардесата.

Блондинката измъкна портфейла си и показа значката и картата си, на които стюардесата разпозна емблемата на ФБР. Тя кимна и объркана се оттегли по пътечката. Стюардесата извади ключ и отключи вратата на кабината.

Кет върна картата си и се сви напред, напрягайки се да чуе думите на Джордан Джеймс.

— Сигурен ли си, чичо Джордан?

— Трябва ми място, на което да се срещнем, Кет. Трябва да говоря лично с теб в първия възможен момент. Имам самолет, който чака в готовност да ме откара навсякъде по крайбрежието, където и да си.

— Не съм… не съм на крайбрежието. Тоест не съм толкова далече. Опитвам се да открия един човек и да говоря с него. За всеки случай предпочитам да не казвам кой е и къде отивам.

— Кет, трябва да ми се довериш. Тази линия е обезопасена. Къде ще бъдеш?

Тя погледна към Робърт и въздъхна. Не беше имала време да му обяснява, а и така или иначе това беше нейно решение. Беше объркана по въпроса кои линии се подслушваха и кои бяха безопасни, ако изобщо имаше такива. В страната се затваряха летища заради терористични заплахи. Това потвърждаваше предположенията, че откраднато лазерно оръжие е било използвано. Притеснението, че вероятно се изправяха срещу няколко противника, които ги търсеха, за да ги отстранят като свидетели, също нарастваше. Беше неразумно да съобщи дестилацията им, но също така бе и неизбежно. Все пак молеше Джордан Джеймс. А ако тя не можеше да се довери на Джордан, то значи бе попаднала в стая с криви огледала.

— Кет, моля те! Къде да те намеря?

Тя въздъхна отново и затвори очи.

— Ще бъда в Сън Вали. Не питай защо.

Младата жена усети стреснатата реакция на Робърт, но вече бе твърде късно.

— Добре. Веднага ще уредя полета и ще тръгна оттук… най-късно утре сутринта. Дръж телефона си включен. Ще ти се обадя от летището.

— Добре. Но какво си открил? Ако тази линия е достатъчно обезопасена, за да ти кажа къде отивам… — Тя погледна към Робърт и бързо кимна с глава, за да го увери, че всичко е наред.

— Защо да не е достатъчно обезопасена — възкликна Джеймс, — за да ти кажа какво съм открил? Може да е достатъчно обезопасена, Катерин, но има много за обясняване. Много е сложно. Положението е много страшно.

— Знаеш ли за оръжията, чичо Джордан?

— Какво имаш предвид? — попита той, прикривайки предпазливостта си.

— Дали знаеш, че оръжията, които са били използвани за катастрофите на Сийеър и Меридиан, може да са били откраднати от резерв на Съединените щати? Знаеш ли, че това са оръжия, изрично забранени с президентска заповед?

От другия край настъпи дълга пауза.

— Кет, трябва да говорим… Има много неща, за които не знаеш, въпреки че съм впечатлен от това, което си научила. Националната сигурност е заложена на карта. Ще се видим довечера или утре рано сутринта. Дръж телефона си включен.

Тя затвори и се обърна. Очите й срещнаха разтревоженото лице на Робърт Маккейб. Тя не искаше нито да мисли, нито да признае, че току-що е допуснала опасна грешка.

Ефирен воал от сняг едва забележимо забули пейзажа навън, докато пилотите на Даш осем правеха безупречен заход по прибори към Фрийдман Мемориал Фийлд в Хейли, Айдахо. Светът изплува на шестстотин фута над земята. Бяха идеално равнени с пистата. Водеха се само по сигналите на сателитната GPS система, извършвайки онова, което бе познато като GPS заход.

Докато Даш осем спря при определения му портал на летището, снежната фъртуна, която се очакваше да излезе, вече се надигаше, за да вилнее през целия следобед със силен снеговалеж. Крайното напрежение, което Кет и Робърт изпитваха, не им помогна по пътя до вилата на доктор Маверик. Тя се намираше във вилен район южно от Сън Вали. Вилата на учения бе в южния край на силно залесения район с рядко разпръснати къщи и слабо обозначени пътища. След третия погрешен завой сприхавият шофьор на таксито прибави своя дял към затрудненията им.

Най-сетне малката дървена къща на доктор Маверик се появи. Бронски плати на таксито и го изпрати, въпреки протеста на Робърт:

— Ами ако Маверик не си е вкъщи, Кет? Не сме облечени подходящо.