Джон Нанс - Терористи

Кет видя преследвача на Робърт да стига края на стълбите и да заема положение за стрелба. Той извади пистолета си и се прицели. Бронски затича колкото я държаха краката, като взимаше по две стъпала наведнъж. Дясната й ръка ровеше в чантата, докато приближаваше към мъжа.

Стрелецът се целеше внимателно. Робърт бе на тридесет ярда от него, опрял гръб в стената, без да има накъде да бяга. Агент Бронски се затича право към гърба на нападателя, изчислявайки траекторията си, докато се приготвяше да се хвърли върху него. Ръката й извади една от тежките обувки с платформа от дълбините на платнената торба.

Робърт Маккейб видя Кет да връхлита с пълна пара, вдигнала ръце високо над главата си. Стрелецът все още не бе чул идването й.

Журналистът виждаше, че Бронски няма да успее навреме.

Робърт падна на пода, изчезвайки от погледа на стрелеца и проваляйки прицела му. Дулото на пистолета бързо се сведе към него, но краткото отлагане даде на Кет двете секунди, от които имаше нужда. С всичка сила тя стовари тока на яката платформена обувка в тила на стрелеца. Ударът запрати пистолета с безобидно изтракване на теракотения под, а стрелецът се строполи на място. Загубила контрол, Бронски профуча покрай него и стремглаво падна върху Робърт, който в този момент сядаше на пода на десет фута от нея. Той я хвана, докато падаше, и задържа главата й от теракота.

Двамата останаха върху студения теракотен под, дишайки тежко, докато реката от адреналин, течаща през телата им, се уталожи и някой от тях да може да проговори.

— Боже… господи…

— Мили боже! — промълви Кет. — Кой беше тоя?

Робърт й помогна да стане и й каза. Маккейб взе пистолета, който беше със свален предпазител и зареден. Прицели се в главата на мъжа, докато Кет се приближаваше към него.

— Робърт… — задъхано каза тя. — Погледни… — Тя преглътна с мъка и свали чантата от рамото си. — Виж вътре на дъното, трябва да има белезници. Закопчей го за тръбата отсреща.

Маккейб подаде пистолета на Кет и затърси белезниците. Бронски държеше пистолета в готовност.

— Добре. Сега го претърси. Търси документи във всички джобове.

Фалшивите карти на ФБР паднаха в ръката на Робърт.

— Специален агент Денис Р. Фелдман — каза журналистът. — Няма други документи.

— Гарантирам ти, че ако има агент Фелдман, това не е той.

Кет взе картата от Робърт. След това изпразни куршумите от деветмилиметровия пистолет и ги прибра в чантата си. После остави пистолета на пода и го ритна към по-отдалечения край на коридора. Вдигна обувката, с която беше обезвредила стрелеца.

— Тези платформи са смъртоносни! — каза Робърт.

— Оказаха се полезни, нали?

— Забрави за носенето на пистолети — отговори Маккейб. — Обувките с платформа трябва да станат стандартна екипировка за ФБР.

— Така ли? Тогава трябва да опиташ да ги поносиш — закачи го тя, все още дишайки тежко и борейки се с адреналина, изпълнил кръвта й.

— Видях, че този клоун те сваляше — каза Робърт. — Нямах представа кой е, но реших, че трябва ревнив любовник да ти дойде на помощ.

Тръгнаха бързо към стълбите. След това слязоха в главния терминал и изчезнаха точно когато двама униформени летищни полицаи се появиха внезапно.

— Побързайте! — каза Кет. Лицето й прие уплашено изражение, докато сочеше нагоре към стълбите. — Сбиха се и единият имаше пистолет.

Двамата офицери се спуснаха нагоре по стълбите. Бронски дръпна Робърт тихо зад ъгъла към друг вход. Тя тихо изхвърли деветмилиметровите куршуми в кошчето за боклук, преди да мине през металдетектора.

Няколко летищни полицаи минаха, тичайки покрай тях. Те идваха от залата за пътниците. Бяха се насочили към порталите. Кет и Робърт използваха алтернативен път, за да се върнат при порталите навреме и да се качат на самолета.

Тя седна до прозореца. Той зае мястото до нея.

— По дяволите — измърмори Бронски.

— Какво?

— Забравих да ти кажа да търсиш други документи.

Тя извади сателитния си телефон и набра номера на Джейк в квартирата на ФБР.

— Джейк, веднага трябва да се обадиш в полицията на международното летище в Портланд и да потвърдиш, че мъжът, който са намерили с белезници в горния коридор на главния терминал, е федерален беглец. — Бронски му разказа останалата част от историята.

— Той видя ли те, Кет?

— Не.

Джейк набързо й разказа за обрата с директора.

— Това е страхотно, но се обади на летището в Портланд.

— Можем да ти помогнем.