Джон Нанс - Терористи

— Кой ще има честта? — попита той.

— Агентът на портала е мъж, аз — отвърна Кет, взимайки билетите. Тя изразително наведе глава към седалката. — Веднага се връщам. Искаме да сведем до минимум показването на лицето ти.

— Добре. Ще чакам тук — каза Робърт, — но би ли взела един брой от моя вестник или от „Ню Йорк Таймс“, ако го намериш? — Журналистът посочи към щанда за вестници.

Кет кимна.

— След като ни проверят — отговори тя.

Земният стюард бе спретнат мъж на около тридесет години, чиито очи светнаха в секундата, в която Кет се появи. Както и очакваше, погледът му първо падна на около дванадесет инча под очите й, после бързо се върна към тях, докато той полагаше върховно усилие да не поглежда към значително изрязания сутиен.

Добре! Нормален е, помисли си Кет.

Беше просто да го подведе да провери бегло шофьорската й книжка. Проверката на личната карта на Робърт също приключи бързо. Младата жена възнагради агента с намигване и бляскава усмивка и бързо тръгна към щанда с вестници, като внимателно оглеждаше тълпата. Кет усещаше погледите, които заинтригувани мъже и раздразнени жени отправяха към нея, докато вървеше по теракотената мозайка, оставяйки бедрата й да се полюляват повече от обикновено.

При други обстоятелства би могло да бъде забавно, помисли си тя. Бронски се върна при Робърт и му подаде билетите и бордните карти. След това се насочи към щанда с вестници. Тя огледа изданията и избра „Вашингтон Поуст“ с водещо заглавие на първата страница за затваряне на летища. Вътре щеше да има поне една нейна снимка, сметна тя, но Кет Бронски започваше да се чувства наистина невидима зад евтината фасада.

— Извинете!

Добре облечен мъж от дясната й страна дръпна ръка от същия вестник, към който и тя бе протегнала ръка.

— Няма нищо — отвърна Кет и му се усмихна. Забеляза превръзката на лявата му ръка. Едната страна на лицето му също бе превързана.

— Накъде сте тръгнали? — попита той. Очите му минаха през профила й.

— Към няколко места — отвърна тя.

Веждите му се вдигнаха.

— О, мистериозна жена!

— Не — парира го Кет. — Предпазлива.

Интересен акцент, помисли си Бронски. Като че ли немски, но не точно.

Тя се опита да се обърне, но мъжът не беше готов да изостави опита си за запознанство.

— Извинете за дързостта ми, но мога ли да ви се представя, за да не се притеснявате, че говорите с непознат?

Кет се обърна отново към него, убедена, че шансовете просто да си тръгне са много малки.

— Можете да се представите — отвърна тя, — но това няма да ви помогне много. Доста съм ангажирана.

— Както аз с вас, скъпа лейди. Казвам се…

— Извинете.

Друг пътник си проправи път между тях, за да грабне един от множеството вестници. Кет сви рамене и махна с ръка, обръщайки се към щанда, за да плати вестника си.

Мъжът с превързаната лява ръка изникна до нея за секунди и я изчака да си получи рестото.

— Не завърших представянето си — каза той.

Тя формално стисна дясната му ръка.

— Здравейте. Радвам се да се запознаем. Съпругът ми е раздразнителен, ревнив мафиотски дон и няма да се радва да се запознае с вас, затова си вървете и се радвайте на живота, докато можете. Довиждане!

С периферното си зрение Кет виждаше Робърт да се приближава бързо от противоположната страна, невидим за мъжа, който в този момент се усмихваше и свиваше рамене.

— Както желаете — отвърна той и се обърна да си тръгне.

Маккейб вече беше на десет фута.

Вниманието на Кет беше съсредоточено върху журналиста, не върху евентуалния й поклонник, но тя усети внезапната промяна в непознатия. Мъжът бе с гръб към нея. Той замръзна на място, обърнал глава към приближаващия репортер, целия настръхнал.

Робърт спря внезапно на пет фута от тях с изненада, разпознавайки един от наемните убийци, който се беше опитал да го похити в Хонг Конг. Кет видя стреснатия поглед на Робърт точно когато нападателят пусна вестника и пъхна дясната си ръка под сакото.

Робърт извика нещо неразбираемо, завъртя се на пети и побягна нагоре по рампата към главния терминал. Мъжът не се поколеба и се втурна след него.

Кет си проби път през стреснати пътници и хукна по главната рампа. Тя прелетя през охраната, забелязвайки стреснатия поглед на полицейския офицер, който не направи никакъв опит да ги последва.

Робърт изчезна зад ъгъла на гишето за билети. Преследвачът му се вряза стремително в група пътници и събори и тях, и себе си на пода. Кет приближаваше, но не достатъчно бързо. Мъжът скочи на крака и отново побягна. Маккейб тичешком се изкачваше по стълбите. Той стигна края им и изчезна наляво. Мъжът го последва, увлечен в ожесточеното преследване.