Джон Нанс - Терористи

Още едно силно изскърцване на дъските на верандата потвърди, че някой или нещо се движеше от другата страна на стената.

Далас се плъзна покрай стола и сложи ръка на устата на Греъм. С другата си ръка разтърси рамото му. Както и очакваше, лекарят се събуди със стресване и приглушено от ръката й скимтене. Тя се надвеси над него с пръст пред устата си и посочи вратата. В същия миг от верандата дойде още едно изскърцване. Греъм хвана пушката и внимателно стана от стола. След това го заобиколи и застана до Далас.

Изведнъж дръжката на вратата изтрака. Онзи, който беше от другата страна, я дръпна няколко пъти, преди да приеме факта, че е здраво заключена.

Значи не е мечката! Далас почти си пожела да беше горския обитател.

Отвън заигра лъч светлина. Светлина на фенерче. Отражението на лъча мина през затворените върху счупения прозорец кепенци.

В следващия момент натрапникът удари кепенците, а ботушите му изхрущяха по счупеното стъкло отвън. Кепенците се отвориха внезапно и ярката светлина от фенерчето проряза вътрешността на хижата. Далас и Греъм моментално се свиха зад големия фотьойл.

Лъчът се насочи към кухнята, после към мечата кожа пред камината. На няколко пъти той спираше, за да освети по-добре самара, куфарчето на компютъра и още няколко други предмета, чужди за хижата.

Греъм и Далас чакаха несигурни какво да правят, когато безпогрешният звук от вдигането на предпазителя отекна в стаята. Далас усети как Греъм се стегна и прихвана по-добре приклада и цевта на пушката.

Натрапникът блъсна и другия кепенк и бутна с ботуша си останалите части от стъклото, преди внимателно да се прехвърли през касата на прозореца. Далас видя, че той носеше тежко яке и шапка с дръпнати надолу ушанки. Щом влезе вътре, той обърна гръб на вътрешността, за да изучи прозореца.

Греъм безшумно и много бързо се придвижи към мъжа и опря дулото на пушката на тила му.

— Не мърдай! — заповяда лекарят. — Вдигни си ръцете! Хвани пистолета за дулото!

Мъжът се подчини. Далас взе револвера от дясната му ръка и фенерчето от лявата.

— Както кажете — измънка мъжът. — Само не ме наранявайте.

— Колко още има навън?

— Моля?

— Има ли още някой навън? — попита Греъм.

Мъжът стоеше неподвижен с лице към прозореца. Той поклати глава.

— Не. Сам съм.

— Какво правиш тук?

— И аз това искам да ви питам — отвърна той. — Вече тридесет години аз съм пазачът на това място.

Греъм погледна към Далас, която вдигна показалец.

— Как се казвате, сър?

— Дон. Дон Донахю.

Тя сви рамене и кимна.

— Това е името, Греъм.

— Така ли? — попита лекарят и погледна през рамо към афроамериканката.

Тя включи централното осветление, а той сведе дулото на пушката и каза на Донахю да се обърне и да му покаже някакви документи. След като обстойно ги разгледаха, Далас върна портфейла и му махна да седне.

— Получи ли бележката на Кет Бронски? — попита тя.

Донахю поклати глава.

— Не съм получавал никаква… Кет тук ли е?

— Замина за няколко дни, но каза, че е оставила бележка на дока за вас. Ние сме нейни гости.

Мъжът поклати глава отрицателно.

— Мили боже! От миналата година, когато ни дадоха сателитните телефони, не търся бележки на дока. Мислех, че е разбрала. Много съжалявам. Не знаех, че тук има някой.

— Мислехме, че сте получили бележката и че ще видите дима от комина.

— Централното отопление е включено през цялата зима в тази хижа, а то изпуска дяволски голям стълб дим, така че нямаше да разбера, че има някой. Колко дълго ще останете?

Далас погледна към Греъм, за да се увери, че е разбрал, че тя смята да отговори.

— Около пет, може би шест дни. С Кет сме четирима плюс още един мъж.

Тя посочи към счупеното стъкло и разказа историята с мечката.

— Да — отвърна Донахю, поглеждайки към прозореца, — през последните няколко месеца имаме проблеми с тази мечка. Това е една от причините да намина и да проверя хижата. Съжалявам за часа. Ставам рано.

— Познавате ли мечката? — попита Далас.

— За съжаление всички познаваме този звяр. Страхувам се, че ще се наложи рейнджърите да я намерят. — Той спря и погледна внимателно към Греъм. — Някой от вас да е слизал до реката късно снощи вечерта?

— Защо питате? — Далас се надяваше да чуе правилния отговор.

— Ами слязох да проверя малката ни хидроелектрическа централа в реката и намерих някакви стъпки в снега. Бяха от някой по-лек от вас все пак — каза Донахю, поглеждайки към Греъм.