Джон Нанс - Терористи

— Да — отговори другият. — Това е същото име. Видях снимката й, но момичето при стълбите няма прилика с нея.

Лейтенантът въздъхна и поклати глава.

— Обадете се в главната квартира на ФБР, вземете описание на тази Бронски и вижте дали пасва с това на тази жена, която сте видели. Ако не отговаря, пускаме този човек. Не искам никакви кавги с ФБР. А и нямам за какво да го задържа.

Отговорът дойде след пет минути. Двамата офицери, които бяха дошли първи на мястото, слушаха внимателно. После поклатиха едновременно глави.

— Определено не е тя.

Като му поднесоха извинения и го освободиха, Шоен изчезна бързо, сливайки се с тълпата. Той намери телефон и набра директния номер на командния си пост.

— Мислех, че се връщаш, Арлийн.

— Чаках полета за Вегас, когато забелязах Маккейб. — Той разказа за случилото се.

— Бронски беше ли с него?

— Не знам, но подозирам, че тя беше онази, която ме удари в гръб. — Шоен потърка главата си. — Нямам представа накъде са тръгнали.

— Аз имам — беше отговорът.

Стехикин, щата Вашингтон,

16 ноември — ден пети,

11:50 на обед, местно време/1950 Зулу

Уорън Пиърс наложи спокойно темпо на движение. Звукът на дишането му беше успокояващ контрапункта на хрущенето на ските му по снега. Снеговалежът от миналата нощ беше оскъден, но покривката бе достатъчна за малко ски бягане. Кристални дни като този, помисли си той, правят ски бягането толкова въодушевяващо — свежият въздух в дробовете и неясните очертания на вечнозелените дървета от двете страни превръщаха долината в негов собствен свят.

Уорън мина покрай още една от летните хижи — позната гледка за всеки жител на Стехикин. Тази е на Колдуелови, помисли си той разсеяно. Очите му се преместиха от покрития със сняг покрив към въздушната опашка на самолет, чертаещ переста удивителна в небето над езерото Шелан.

Уорън направи още един завой и пресече шосето. След това се насочи към реката. Старата дървена къща, която се намираше пред него, бе стояла на това място през целия му живот. Обичайната струйка дим се виеше от комина на покрива.

Пиърс спря. Не беше сигурен, но нещо в хижата не беше както трябва.

Защо вратата е отворена?

Уорън се приближи, придържайки се към редицата дървета, която минаваше от северната страна. Тогава забеляза счупения прозорец вляво от отворената врата. Нямаше признаци на живот.

Студен предзимен бриз изсъска в клоните на вечнозелените дървета. Предната врата се отвори със скръбно скърцане, което го стресна. Във вътрешността на хижата се виждаше обърнат стол.

Студените пръсти на лошо предчувствие запъплиха по гърба му. Обзе го абсурдното желание да се обърне и да избяга. Вместо това Уорън се опита да преодолее уплахата си и да отиде да погледне по-отблизо. Дон Донахю е пазача на тази къща. Проверява я всеки ден. Как може предната врата да зее отворена?

Пиърс се застави да отиде до хижата. Той съгледа парчета разбито стъкло и стъпки в калния сняг до верандата — както и нещо червено до вратата, прилично на кръв.

Обърна се и хукна със ските към пътя възможно най-бързо. Понесе се към базата на рейнджърите и дока, тласкан от неясен страх. Някой трябваше да разбере какво бе станало, но този някой не беше той.

На борда на Хърайзън еърлайнс, Даш осем, в полет, четиридесет мили източно от Портланд, щата Орегон

Кет наблюдаваше как южната страна на международното летище Портланд преминава бързо край прозореца и изчезва зад тях, докато Де Хавиланд Даш осем се издигаше в заоблаченото небе от писта десет-дясно. Като дългите крака на синя чапла, излитаща от езерото, издължените колесници на Даш осем се прибраха в корпуса на машината, разкривайки пред Кет впечатляваща гледка. Типът самолети като Даш осем е много подходящ за бленуващи пътници, помисли си тя. Особено по-малките, които летят на по-ниска височина над тучния пейзаж на Тихоокеанския Северозапад, изпъстрен с игрищата за голф и килима от гори.

Сочната зеленина на хълмовете на изток от Портланд спокойно преминаваше под тях, докато Даш осем се издигаше над облаците, превръщайки света навън в безкрайно поле от млечна белота. Изгледът се смали до корпуса на десния двигател.

В предния салон самотната стюардеса приготвяше малката си количка с напитки, когато звукът на звънящ мобилен телефон достигна до ушите й. Вниманието й незабавно се прехвърли към фрапантната блондинка в средата на салона, седнала на едно от местата до прозореца. Стюардесата моментално напусна кухнята и бързо отиде до осми ред. Тя протегна ръка точно навреме, за да хване звънящия телефон, преди крещящо русата пътничка да го бе вдигнала към ухото си.