Клайв Къслър - Ударна вълна

— Ще ти хареса, момчето ми. Превъзходно шардоне от винарната „Плъм Крийк“ в Колорадо.

Изненадата премина, празненството продължи и след полунощ. Приятели идваха и си отиваха, а Пит полагаше огромни усилия да не заспи. Накрая родителите му настояха да иде да си почине. Гостите започнаха да се разотиват, пожелаваха му бързо възстановяване и се изнизваха през вратата към колите си.

— Не идвай на работа, докато не се почувстваш напълно оздравял — посъветва го Сандекър. — Дотогава НЮМА ще се оправи и без теб.

— Има една работа, която ми се ще да свърша след около месец — рече Пит и в очите му проблеснаха старите лукави пламъчета на вечния авантюрист.

— Каква е тази работа?

Пит се захили.

— Искам да бъда на остров Гладиатор, когато отливите ще са прочистили лагуната.

— И какво очакваш да намериш там?

— Името му е Базил.

— Кой, по дяволите, е този Базил? — погледна го изумен Сандекър.

— Едно морско чудовище. Мисля, че след като лагуната се изчисти от пепелта и всички останки, то ще се върне в мястото си, където се разпложда.

Сандекър постави ръка на рамото на Пит и му хвърли поглед, с който обикновено се поглежда дете, когато твърди, че е срещнало зъл дух.

— Я първо си направи една дълга почивка, пък после ще говорим.

Адмиралът се обърна и поклащайки глава, се отдалечи, като измърмори нещо от рода, че такива неща като морски чудовища няма. Размина се с Лорън Смит, която се приближи до Пит и го хвана за ръката.

— Искаш ли да остана? — попита го тя тихо.

Пит я целуна по челото.

— Благодаря ти, но предпочитам да остана известно време сам.

Сандекър предложи на Лорън да я закара до дома й и тя с удоволствие прие, тъй като беше дошла за посрещането на Пит с такси. Двамата седяха смълчани, докато колата прехвърли моста и навлезе в града.

— Никога не съм виждала Дърк толкова обезсърчен — заговори Лорън с тъжно и замислено лице. — Не съм очаквала, че ще доживея деня, в който да кажа, че огънят в очите му е угаснал.

— Ще се оправи — увери я Сандекър. — След няколко седмици почивка отново ще изгаря от нетърпение да свърши нещо.

— Не смятате ли, че вече е малко старичък, за да се хвърля в нови авантюри?

— Не мога да си го представя да седи зад бюро. Той никога няма да спре да странства по морета и да прави всичко, което обича.

— Какво ли го подтиква към това? — запита се на глас Лорън.

— Някои мъже са родени с неспокоен дух — отбеляза философски Сандекър. — За Дърк всеки час е загадка, която трябва да бъде разгадана, всеки ден е предизвикателство, на което трябва да се отвърне.

Лорън извърна поглед към адмирала.

— Малко му завиждате, нали?

— И още как! Вие също.

— Как си го обяснявате?

— Отговорът е прост — рече дълбокомислено Сандекър. — Във всекиго от нас живее частица от Дърк Пит.

След като всички си тръгнаха и Пит остана сам в хангара сред колекцията си от механични вещи, всяка от които по някакъв начин бе свързана с миналото му, той тръгна сковано към лодката, която бе построил заедно с Мейв и Джордино върху скалите на Злините, и се качи в кокпита. Остана там дълго, вглъбен в спомените си.

Когато първите лъчи на утринното слънце близнаха ръждясалия покрив на стария морски съд, той все още седеше в кокпита на „Прекрасната Мейв“.

Грубиян (англ.). — Б.пр.

Приблизително 7 млн. щатски долара по онова време, или близо 50 млн. долара днес. — Б.пр.

Фатом — мярка за дължина = 182 см. — Б.р.

Често срещан в Арктика вид пингвини, средно големи на ръст (Pigoscelis adeliae). — Б.пр.

Американска авиаторка, първата жена, прелетяла самостоятелно целия Атлантически океан през 1932 година. Пет години по-късно, при опит да извърши обиколка на земното кълбо, изчезва някъде над Тихия океан. — Б.пр.

Ебънизър Скрудж — герой на Чарлз Дикенс от „Коледна песен“. — Б.пр.

Тръмп Тауър — внушителен небостъргач на Пето авеню в Ню Йорк, притежание на американския бизнесмен Доналд Тръмп, известен с това, че със собствени сили от милионер бързо се превръща в милиардер. — Б.пр.

Малък самолет, пригоден да облита и каца на места, трудно достъпни за другите видове самолети. — Б.пр.

Така наречената „болест на легионерите“ се дължи на бацила legionella pneumophila, който засяга белите дробове и причинява остра пневмония със силна треска. През 1976 г. са били регистрирани 200 заболявания и 29 смъртни случая. — Б.пр.