Стивън Канел - Непокорният

— С удоволствие.

— Ако сте приключили с обсъждането, бих искал да започнем — нервно каза Ван Сикъл.

— Бих желала да уведомя комисията, че поемам защитата на сержант Скъли — съобщи Алекса.

— Боя се, че не можете да го направите — възрази Зел и скочи. — Тя е член на Прокурорския отдел и в това си качество не може да бъде представител на защитата.

— Ако искаме да бъдем точни, в момента работя в Югозападния район — каза Алекса. — Върнаха ме тук само за това дело. Щом ме смениха като обвинител, шефът ми веднага ме назначи отново в Югозападния район. Ето защо мога да удовлетворя искането на сержант Скъли да го представлявам.

Председателят на комисията Ван Сикъл погледна Зел.

— Това е абсолютно неуместно, сър.

— Но не и извън правилата на Отдела — възрази Ван Сикъл. — Сержант Хамилтън е приета за представител на защитата.

— Бих желала петнайсет минути почивка, за да взема материалите си по това дело от колата и да ги донеса тук, в залата за изслушвания. Разполагам с цялата история по случая и работих цяла нощ. Бихте ли изпратили няколко полицаи да ми помогнат? Купчината е огромна.

Петнайсет минути по-късно заседанието започна. До края на деня Алекса разби всеки аргумент, който Зел представи.

Беше предвидено изслушването да продължи два дни, но до пет часа председателят на комисията Ван Сикъл чу достатъчно.

— Ако имате да добавите нещо съществено, бихте ли го направили, Зел? В противен случай бих искал да подкрепя предложението на сержант Хамилтън да приключим случая.

— Сър… поради очевидни обстоятелства този случай беше изпълнен с огромни затруднения.

— Преди всичко, този случай изобщо не е трябвало да стига дотук — троснато го прекъсна Ван Сикъл, — а да се разгледа от Комисията по балистика, където щяха да решат, че е била употребена правомерна сила. Ето защо, ако нямате заключително изявление или доказателства за противното, предлагам Комисията веднага да прекрати заседанието и да възстанови сержант Скъли на работа.

Шейн стоеше на паркинга пред Брадбъри Билдинг и я чакаше.

Алекса излезе в шест и половина. Носеше претъпкано куфарче и кашон с материали по делото. Шейн взе кашона и я изпрати до колата й. Двамата спряха пред сивия форд.

— Имам нещо твое — каза тя, бръкна в чантата си и извади значката, пистолета и служебната му карта.

— Искам да те опозная по-добре — непохватно каза той.

— Убихме заедно пет-шест човека… Нуждаеш ли се от повече? — усмихна се Алекса. После, когато видя, че Шейн е сериозен, кимна. — През повечето вечери съм свободна, освен ако не работя нощна смяна.

— Довечера ще правя скара за Чуч. Ще го взема от Медицинския център и ще отидем вкъщи. Бихме желали да се присъединиш към нас.

— Не… Няма да е редно. Трябва да бъдете само двамата.

— Тогава утре вечер?

Тя кимна. Шейн стоеше, без да знае какво да направи. Сетне хвана ръката й.

— Ще ме целунеш ли? — усмихна се Алекса.

— Може би не е уместно обвиняемият да целуне обвинителя си…

— Но е допустимо да целуне защитника си.

Шейн я прегърна и целуна. Тръпката, която усети, го разтърси. Дишането му се учести и коленете му омекнаха.

Двамата най-после се разделиха.

— Целуваш страхотно — каза Алекса.

— Да потърсим друг глагол — ухили се той, после се обърна и тръгна.

Алекса го гледаше, а красивото й, екзотично лице сияеше в усмивка.

Скъпи Чуч,

Казах ти, че вече си голям и сам отговаряш за живота си.

Възрастният човек взема самостоятелно решения, но е и принуден да живее с направения избор.

Майка ти искаше много за теб. Искаше да те види пораснал, силен, достоен, почтен и изпълнен с перспективи. За съжаление, едно е да искаш нещо, а съвсем друго е да го постигнеш. Тя имаше добро сърце и всичко, което правеше, беше за теб. Разбира се, трудно е да си го представиш, когато си прекарал Коледната ваканция сам в общежитието, но мисля, че Санди е искала да е така.

Тя разсъждаваше правилно, но може би не бе пресметнала всичко.

Сега Санди я няма. Тя умря в ръцете ми и ме помоли да се грижа за теб. Накара ме да обещая, че ще го сторя.

Още преди онзи момент аз те исках в живота си, но се питах дали съм подходящият човек. Дали е честно да се намесвам, след като досега ти е дадено толкова малко.

И, в края на краищата, ти вече си голям и решението трябва да бъде твое. Тези въпроси се въртят в главата ми. Тъй като ти означаваш много за мен, искам преди да отговориш, внимателно да обмислиш предложението ми да дойдеш да живееш при мен.