Стивън Канел - Непокорният

Барбара извади цигара, запали и започна да пуши в малката стая. Шейн изпита желание да не го бе правила, защото още не бе преодолял напълно копнежа си по цигарите.

— Реших, че познавам случая по-добре от всеки друг — добави той. — И след като Отделът не ми даде четири дни отлагане, рекох си, какво пък, по дяволите…

— Точно така. Какво пък, по дяволите. Може ли най-после да разговаряме за бъдещето?

Шейн си помисли, че моментът не е подходящ да я ядосва, тъй като Барбара щеше да свидетелства в негова защита. От друга страна, следователят му бе казал, че тя вече е дала клетвени писмени показания, подкрепящи историята му.

Той се обърна и я погледна.

— Виж какво, Барб, мисля, че няма да имаме нищо особено в бъдеще.

Тя мигновено се вкисна.

— Имам нови отговорности — продължи Шейн. — Направих си изследване на кръвта, за да разбера дали съм бащата на Чуч Сандовал. Очаквам резултатите днес. После ще го взема и ще отидем на дълга почивка. Ще разговаряме. А след това, кой знае? Може да реша да го отгледам. Ако, разбира се, всичко мине добре.

— Знаеш ли, Шейн, моментът между нас никога не е подходящ, но и ти не ми даваш шанс. Сега, след като Рей го няма, може да излезе нещо. Но дете? Искаш да отглеждаш дете?

— Ами, да. Двамата се спогаждаме.

— Децата са досадни — каза тя и угаси цигарата си. — Рей и аз не искахме деца. Досега не си споменавал, че искаш деца. Сигурно не говориш сериозно.

— Слушай, Барб, благодаря ти, че ме подкрепяш.

— Да. Е, ще отида да видя дали имат кафе. Ще се видим в залата.

Тя стана и излезе.

След малко пристигна Ван Сикъл и униформено ченге съобщи, че изслушването на Скъли започва в зала едно.

Шейн влезе в зала едно, която беше най-голямата в сградата, пълна с новинарски екипи. Изслушванията пред Отдела за вътрешни разследвания бяха публични, затова нямаше начин да изгонят репортерите. Те щяха да чуят непохватните му опити да се защити.

Помещението беше правоъгълно, с големи сводести прозорци, през които струеше слънчева светлина и озаряваше в гръб тримата членове на Комисията. Те седяха пред дълга маса на въртящи се кожени столове. В двата ъгъла до подиума бяха сложени американският национален флаг и знамето на полицията на Лос Анджелис.

Уорън Зел беше главният обвинител по делото и около него се бяха събрали четирима следователи. Шейн беше сам на масата на защитата. Единственият следовател, който отговаряше за него, още вземаше показания. Шейн се надяваше, че той ще се върне до обяд.

Ван Сикъл откри заседанието.

— Сержант Скъли, готов ли сте?

— Да, сър.

— Първо ще ви прочета правата от наръчника на полицията.

— Да, сър.

— Имате право да се явите лично и да представите защита на обвиненията срещу вас. Имате право да ви представлява представител на защитата. Може да доведете свидетели, които да дадат показания във ваша полза. Може да разпитвате свидетелите, даващи показания срещу вас. Имате право да свидетелствате във ваша защита. Имате право да присъствате, когато членовете на Комисията разглеждат материалите по делото ви. Имате право да прочетете всички клетвени писмени показания и стенограмата от настоящото заседание. Разбирате ли правата си?

— Да, сър.

— Тази комисия се е събрала, за да реши дали е била употребена ненужна и неправомерна сила при фаталния изстрел срещу лейтенант Реймънд Молар. Има пет констатации за неправомерно поведение, които са изброени в уведомителното писмо.

В същия миг вратата се отвори и в залата влезе Алекса Хамилтън. Всички погледи се насочиха към нея. Тя беше облечена в ушит по поръчка черен костюм с пола и бяла копринена блуза с червено шалче.

— Извинете, сержант Хамилтън, но вие вече не сте обвинител по това дело — рече Уорън Зел. — Мислех, че са ви казали.

— Може ли да говоря със сержант Скъли? — попита Алекса.

Председателят на комисията Ван Сикъл въздъхна и кимна. Тя бързо прекоси помещението, седна на свободния стол до Шейн, наведе се към него и прошепна:

— След като не мога да те обвинявам, бих искала да те защитавам.

— Сериозно ли говориш?

— Можеш да избереш всеки от Отдела с чин не по-нисък от капитан. Последният път, когато проверих, това включваше и мен. Познавам отлично това дело. Подготвях се десет дни. Знам всяка шибана подробност. Уорън Зел е посредствен администратор и още по-некадърен юрист. Само кажи и ще сритам скапания му задник.

— Алекса, моля те, би ли ме представлявала? — прошепна той.