Стивън Канел - Непокорният

— Лайнари! — каза Шейн.

Димарко се обърна и го погледна гневно. После седна и грабна бельото си. Момчето не помръдна, за да се покрие и с безизразни очи се вторачи в Шейн.

— Не си зарязал случая ми заради пиенето, а заради педофилията — каза Шейн.

— Никой не е доказал нищо — отговори Димарко.

— Трябваше да се досетя. Първо отказа, а после, ден по-късно, изведнъж пое случая ми. Мейуедър те е накарал да го направиш, нали? Искал е човек, запознат със защитата ми, за да разбере какви са намеренията ми. Знаел е, че си падаш по непълнолетни момчета. Можел е да ти предяви криминално обвинение и да ти отнеме пенсията. Принудил те е да промениш решението си.

— Глупости! — рече Димарко, нахлузи банския си и стана. Лицето му бе зачервено, а бялото тяло — обляно в пот.

— Глупости ли? Казах само на един човек какво видях в бившата военноморска база в Лонг Бийч. Два часа по-късно ме отвлякоха и закараха в Ароухед. Кийт Лав знаеше за това. Ти си му казал!

— Какви ги… говориш… — Устните на Димарко трепереха.

— Сега ще ти покажа.

Шейн го сграбчи и го блъсна. Представителят на защитата падна по гръб. Шейн замахна и го удари в лицето.

Димарко се преви на две и започна да плаче. Голият младеж скочи и сви юмруци.

— Не опитвай нищо, малкия. Ще те смачкам — каза Шейн, приближи се до вратата, после се обърна. — Между другото, Дий, ще получиш призовка. Ще те включа в бъркотията.

Без да добави нищо повече, Шейн излезе от къщата и подкара към Венис. Инцидентът бе развалил настроението му.

Той положи усилия да мисли за нещо друго. Най-после се замисли за бъдещето си, за живота си, за Чуч и дали наистина му е баща. Шейн отдавна търсеше по-дълбок смисъл в живота си и Чуч бе започнал да запълва тази празнота.

През последните две седмици Шейн бе преживял две големи изненади. Едната беше Чуч, а другата Алекса.

Той се парализира от страх, като си помисли, че единственият интимен момент със Санди може да се окаже безразсъдна грешка, а не шанс за различно бъдеще. Шейн паркира форда в гаража на къщата си във Венис и влезе в кухнята. Кели Дъската бе пъхнал бележка под вратата.

Шейн, имам студена бира и пържоли. Поканен си. Кели.

Шейн остави бележката на кухненския плот. Бавно тръгна из къщата, оглеждайки мебелите — спомени от предишни любовни връзки… и надупчените от куршуми стени във всекидневната — напомняне за уязвимостта и тленността му. Взе лист и писалка и излезе навън. Седна на един от старите ръждясали метални столове в задния двор и се загледа в залязващото слънце.

Шейн започваше нов етап в живота си. Не беше сигурен накъде се е отправил, нито кога ще стигне там, но за пръв път от дълго време очакваше с нетърпение пътуването.

Той махна капачката на писалката и написа дълго, лично писмо на Чуч.

Репортерите бяха на шестия етаж в Брадбъри Билдинг и издухваха облаци цигарен дим в огромния остъклен вътрешен двор. Старите асансьори от ковано желязо се движеха нагоре-надолу и бавно спираха на всеки етаж.

Шейн седеше в стаята на свидетелите на петия етаж. Не искаше да стои в коридора, където новинарските екипи щяха да го тормозят да им разкаже цялата история за Лонг Бийч. Националната футболна асоциация току-що бе отнела правата на „Ел Ей Спайдърс“ и „Паяжината“ и сега Колизеумът изглеждаше най-вероятният избор.

Бърл Бруър очакваше процеса в ареста, а полицията на Лос Анджелис имаше нов шеф — Тони Филосян от Ню Йорк. Той беше нисък, възпълничък мъж с огромни пръстени и говореше с бруклински акцент. Появи се на работа в лъскав костюм, но явно беше отличен избор заради репутацията му да въдворява ред в полицейски отдели, където нещата са се объркали.

Барбара Молар слезе от асансьора и тръгна по коридора. Шейн я видя през прозореца. Надяваше се, че тя няма да влезе в стаята на свидетелите. Но Барбара го видя, усмихна се и бързо влезе. Русите й коси блестяха и усмивката й беше лъчезарна. Поклащайки бедра, тя се приближи и седна на стола до Шейн.

— Мамка му, каква навалица — каза Барбара, започвайки разговора в типичния за нея стил.

— Да, всички задници са излезли на парад — отговори Шейн.

— Дошла съм да те подкрепя. Снощи дадох клетвени писмени показания пред следователя.

— Хубаво. Благодаря.

— Е, кой е новият ти защитник? Чух, че си теглил шута на Димарко.

— Ще опитам сам да се защитя.

— Това разумно ли е?

— Толкова често ми задават този въпрос, че и аз започнах да се питам — усмихна се Шейн.