Стивън Канел - Непокорният

Ден, след като хеликоптерът на Лоуган Хънтър бе изваден от реката, кметът Криспин беше арестуван на летището на път „за почивка“ в Мексико.

След като му изпратиха призовка, Бруър даде пресконференция. Той отрече, че е имало нарушения и обеща победа в съда. Въпреки това, по настояване на районния прокурор, бяха определени двама детективи да го пазят. Беше му забранено да излиза от къщата си, докато трае разследването.

Ден по-късно районният прокурор предяви на всички обвинение в предумишлено убийство.

Алекса и Шейн бяха освободени. Върнаха се в Лос Анджелис и гледаха останалото по телевизията в дома й. Тя сготви прекрасно италианско ястие. След като изпиха две чаши червено вино, Шейн се излегна на дивана във всекидневната й и се загледа в коментатора, който говореше за него. Алекса отиде в кухнята да измие чиниите, като се надяваше, че майка й гледа от небето.

Малко след новините на вратата потропа следовател от Отдела за вътрешни разследвания, дошъл да вземе материалите по делото на Шейн, които Алекса бе събрала. Той я информира, че тя вече не е обвинител по случая.

— Какво дело? — попита Шейн и скочи от дивана. — Искате да кажете, че след всичко още се опитват да ме отстранят от полицията?

— Това, че вие двамата обърнахте Отдела с главата надолу, не оправдава ненужната употреба на сила срещу Молар. Тя няма да бъде забравена ей така — отговори следователят, взе четирите претъпкани кашона и излезе.

— Кога ще свърши всичко това? — изръмжа Шейн.

— Ще те оправдаят, Шейн. Повярвай ми, след случилото се, аргументите им срещу теб няма да издържат.

Той я погледна и усети прилив на чувства. Тя го видя в очите му и каза:

— Знам, но този път нека да почакаме. Да не правим нищо, докато нещата не се успокоят и разберем дали е истинско, или е само реакция от радост, че сме живи.

— Истинско е — каза Шейн. Но знаеше, че Алекса има право и моментът не е подходящ.

Той се обади на капитан Хали и го помоли да нареди да преместят Чуч в медицинския център на Ареста за малолетни престъпници. Хали му каза, че смятат да дадат момчето за осиновяване.

Шейн спа на дивана и сутринта, след като Алекса му приготви закуска, я помоли да го закара до полицейския гараж. Взе наетия форд „Таурус“, който бе оставил там в нощта, когато го отвлякоха. После Шейн отиде в Университетската болница и даде кръв. Той не можа да види Чуч, защото районният прокурор още го разпитваше като свидетел, затова намери една стара приятелка, медицинска сестра на име Елън Уеб. Шейн й даде номера на кръвната си проба и я помоли да я сравни с тази на Чуч Сандовал.

— Но според новините той е латиноамериканец — каза тя, отмятайки от очите си кичур медноруси коси.

— Майка му беше латиноамериканка, но мисля, че може би аз съм бащата.

Елън го погледна, после се усмихна.

— Малката ти глава контролира голямата, а? — закачливо попита тя.

Шейн й се изплези и си тръгна.

Той трябваше да отиде на още едно място, преди да се прибере вкъщи и да се наспи.

Движението по магистралата беше оживено. Най-после Шейн паркира в алеята за велосипеди и тръгна към къщата на Димарко.

За пръв път отпред нямаше никой. Шейн отвори портата и се приближи до предната врата. Опита се да погледне през прозореца, но щорите бяха спуснати и не видя нищо. Шейн бръкна в задния си джоб и извади шперцовете. Ключалката беше стара и трудна за отваряне, но след пет минути той успя да влезе в къщата.

Шейн застана във всекидневната и се огледа. Спомни си идването тук преди две седмици. Той стоеше на същото място, а Димарко поправяше тонколоните. Стори му се, че това е било в някой друг живот. Шейн тръгна безшумно по коридора, като поглеждаше във всяка стая. Не видя никого, затова влезе в кабинета на Димарко и седна зад бюрото. Материалите по делото му бяха там. Представителят на защитата работеше от десет дни по случая му. Шейн прегледа листата и се изненада колко малко доказателства са събрани в негова подкрепа. Димарко още не бе получил всички писмени показания, дори нямаше копие на показанията на Барбара. Той бе надраскал само няколко бележки в една тетрадка. Това беше незначително в сравнение с планината от материали, които Алекса бе събрала.

Шейн се облегна назад на стола и зачака.

Час по-късно предната врата се отвори и се чу гласът на Димарко. После се разнесе момчешки смях и музика. Шейн стана, излезе от кабинета и безшумно тръгна към всекидневната.

Онова, което видя, не го изненада, по-скоро предизвика чувство на гадене. Димарко и един от петнайсетгодишните сърфисти лежаха на дивана, притиснали тела в любовна прегръдка. И двамата бяха голи.