Фридрих Незнански - Насочен взрив

— Какво нещастие, а?

Кимнах съчувствено.

— Да.

— Слушай, Боря — той знаеше истинското ми име, но се обръщаше към мен с псевдонима ми, — имаш ли нещо за пушене?

Извадих пакет „Ява“ и го протегнах.

— Хайде да отидем някъде настрана да попушим… — Той отново избърса зачервения си нос. — Ние с Таня, макар и разведени, но все пак… Седем години живяхме заедно.

Излязохме на стълбищната площадка, където имаше няколко непознати мъже. Един от тях разказваше нещо, а другите тихичко се смееха.

Гряжски недоволно и някак осъдително погледна към тях.

— Ето на кого не му пука. Такива и на гроба на майка си ще затанцуват… — каза той, обръщайки се към мен, но нарочно на висок глас, за да го чуят.

Онези нищо не казаха, но бързо изгасиха фасовете и си отидоха.

— „Ява“, добри са — прехвърли темата на разговора ни Гряжски. — Сега заради имиджа ми се налага да пуша вносни — горят като слама, чак не успяваш да си купиш нови. Вярваш ли, един пакет за ден не стига? — огледа се. — Отидоха си…

Слушах мълчаливо излиянията на Саша и чаках. Чувствах, че като бивш мъж на Татяна има какво да ми каже и точно затова ме извика да пушим, а не защото няма цигари. Външният джоб на сакото му е издут…

— Боря, искам да ти кажа… — замълча дали защото търсеше необходимите му думи, или само от желание да придаде тежест на онова, което ще ми каже сега. — Аз определено знам, че са убили именно Татяна. Имам железни доказателства за това! — Потупа вътрешния джоб на сакото си.

Какво пък, с „железните“ доказателства на Гряжски бях запознат още от неговите знаменити съдебни очерци и статиите му от рубриката „Из залите на съда“. Те приличаха повече на фантазии, повлияни от четенето на политически криминалета, отколкото на нещо, основано на реални факти. Но въпреки това не ми оставаше друго, освен да изслушам „политическия наблюдател Гряжски“, както той сам се наричаше.

— Както се досещаш — започна той, — ние с Таня не се разведохме просто така. Всичко започна още от времето, когато тя замина за Германия, Помниш ли?

Разбира се, че помнех. Беше преди година, когато в Москва беше подписано споразумението, според което Източна Германия получи освобождаването си от крепостничеството и немците решиха да се обединят, разрушавайки Берлинската стена. По това време Татяна беше в командировка като специален кореспондент на един вестник. Явно на Гряжски не му беше приятно да си припомня онези събития, защото фактически след това техният семеен живот се прекърши. Мъжкото му самолюбие страдаше.

— Когато се върна, разбрах, че там си е намерила някого. Тя нищо не казваше, но аз сам се досетих и поисках обяснение от нея. Тогава ми каза, че е срещнала човека, в когото се е влюбила и с когото е решила да свърже живота си. Аз бях просто бесен и дори… — Гряжски обидено изхлипа и отново извади кърпата си. — Е, с една дума, не бях прав… След това се разделихме. А вчера, виж какво намерих в дома й… — Той бръкна в джоба си и аз неволно се напрегнах, предвкусвайки необикновен късмет. Но Гряжски извади цял куп с телефонни сметки.

— Телефонни сметки — каза той някак прекалено важно. — Това са сметките от Танините международни разговори.

Аз с подчертан интерес ги прегледах — да, наистина бяха разговори с Германия — „услуга — 92, код — 1049“. Както всеки влюбен човек, Татяна много често се беше обаждала на своя „немец“.

— Аз й подсказах темата за далаверите в Западната група войски! Дори измислих и името — „Армейска Панама“.

Не се сетих веднага и не зная защо си представих войник с армейска панама — шапките, с които служат на южната граница.

— Какво общо има панамата?

— Ама как? — почти се обиди Саша Гряжски. — Панама! Машинация!…

Чак сега ми светна! Той имаше предвид не шапката, а голямата афера, каквато е било строителството на Панамския канал.

Спомних си, че за да се финансира строителството, били пуснати акции, с които са обещавали на притежателите огромни дивиденти. Панамският канал трябвало да стане бездънна златна мина, какъвто и станал, но по-късно се разбрало, че всичките пари са откраднати. В машинациите били замесени корумпирани членове от всички европейски правителства и практически строителството било прекратено.

— Разказах й, че във военните магазини на Западната група войски пробутват цигари, които се изнасят от Съюза. Купуват вносни цигари тук по цени на едро и ги изпращат обратно, на Запад, но по цени на дребно. Когато й го разказах, тя се запали. Каза, че това е изключителен материал!