Фридрих Незнански - Насочен взрив

— Да, Андрей Викторович, въпреки съчувствието ми към провалилите се приятели, сега съм съгласен с вас — неочаквано каза генерал-полковникът, всмуквайки от цигарата си и изпускайки дима над масата. — Успяха само да сменят хитрата Лисица с пияната Мечка! А Мечката, макар и тромава, ако не бъде довършена от раз в бърлогата й, може всичко да преобърне наопаки около себе си…

— Точно за това ги предупреждавах! — вдигна показалеца си Ваганов. — Не беше отчетен вариантът, че на хоризонта се появи освен Горбачов и новият президент на някаква си митична република Русия. Ето докъде стигнаха… гълъбчетата!

Над масата надвисна тягостна тишина. Аз седях, стиснал зъби, без да мога да намеря верния отговор — наистина ли Ваганов е решил да ме изпрати срещу Мечката, или това е някаква негова перверзна хитрост? „Димната завеса“ наистина ли е резервният вариант? Искат да ме използват като отвличаща вниманието димка? Не! От моя кратък опит в общуването с Ваганов вече много добре знаех, че не трябва да се вярва на нито една негова дума. Поне аз не трябва…

Реших да си поиграя още малко на Иванушка глупака и попитах:

— Е, добре, мен политиката не ме засяга. По-добре ми обяснете, другари генерали и началници, къде е тази бомба в цигарена кутия? Мога ли да я видя?

— Не, разбира се — отвърна Ваганов. — Не сега. Но тя вече е приготвена от най-добрите чуждестранни специалисти.

— Чудесно — плеснах с ръце от удоволствие и потърках длани. — Честно да си кажа, цял живот съм искал да попадна в такава страхотна компания!

— Прекалено много говорите — прекъсна ме Ваганов. — Не сме се събрали, за да си губим времето! Както е казал Назъм Хикмет, „Ако не аз, то кой? Кой ще разпръсне мрака?“ — изрецитира той. — Ако ние, облечените в някаква власт, не проявим някаква инициатива, тогава някой друг ще действа вместо нас! Както се казва, святото място празно не остава. И ако ние седим със скръстени ръце, на власт може да дойде бог знае кой! Да бъдеш гражданин и патриот на родината си и да виждаш как тя се срива и загива, как я граби и насилва световният капитал — това е недостойно за истинския син на отечеството! Потомците няма да ни простят, че сме предали безропотно властта в ръцете на задокеанските марионетки! Династиите на Рюрик и Романови са събирали руските земи не за да гледаме сега спокойно как ни се изплъзват! Затова ли Петър Първи отвори прозорец към Европа, че да изпускаме безропотно от ръцете си Прибалтика и Калининград! — Лицето на Ваганов ставаше все по-червено и гласът му гърмеше в тясното помещение на бункера. Той беше истински трибун, но жалко, че аудиторията му беше малка, иначе би могъл да се разгърне с пълна сила. Сега наистина приличаше на Мусолини, дори и без да е сложил ръцете на кръста си.

Когато Ваганов направи малка пауза, за да си поеме дъх, аз леко се изкашлях, давайки му да разбере, че искам да попитам нещо.

Ваганов ме погледна, понамали малко оборотите и завърши тирадата си:

— Ние, генералите, заедно с ето такива — кимна той към мен, — обикновени руски мъже, ще застанем рамо до рамо в защита на родината си! И потомците няма да ни забравят! Ние правим историята и тя няма да ни забрави! — усмихна се Ваганов. — Естествено, след като изпълни задачата си, на Александър Борисович ще бъде връчен орден на Герой на Руската империя, с номер едно. Какво мислите, другари? Никой ли не възразява?

— Не трябва — прошепнах, чувствайки напълно искрено как очите ми ще изскочат от изумление. Изведнъж ме обхвана страх… дори ужас! Но вече мислех не за Руската империя, а за себе си… дори не за живота си, а за онова, което ще стане, ако позволя на тези мерзавци да осъществят, макар и мъничко от замисъла си…

— Не, не възразяваме — намръщено каза генерал-полковникът.

— А ако не успея? — неочаквано жално попитах. — Това е толкова отговорно… Не мислете, че се тревожа за себе си… аз за вас мисля…

— За нас не трябва да се тревожите, Александър Борисович. Ние си имаме „Пика-2“ и още много други неща — сухо ми се усмихна Ваганов.

Той тежко се тръшна на своето пластмасово кресло и изгледа всички присъстващи с тежък и възбуден поглед. Както и преди, в бункера цареше напрегнато мълчание.

— А какво ще стане, ако… — отново вметнах аз, но Ваганов ме прекъсна:

— Никакво „ако“! Всичко ще бъде изпълнено точно и навреме! Сега трябва да мислим не за „ако“, а за вашата подготовка, Александър Борисович. Трябва да научите наизуст имената и фамилиите на сътрудниците на вашия двойник Турецки и още много друго. Трябва да направите тренировки за хвърляне на бомби на полигона, да преминете през малък експеримент с инжектирането на нов препарат.