Фридрих Незнански - Насочен взрив

— Извинете, един въпрос. Ако на съвещанието присъстват хора от държавна сигурност, дори и министърът им, май ще ми бъде много трудно да прекарам пистолет в залата — казах аз. Исках да се изправя, но размислих.

— Виждам, че Александър Борисович наистина мигновено съобразява — усмихна се Ваганов. — Много точно! Най-вероятно поканените на съвещанието ще трябва да преминат през металотърсач или нещо подобно. Но не трябва да се тревожите за това. Вие, скъпи колега, ще имате в джоба си само кутия цигари. Нека да бъдат „Марлборо“. — Ваганов взе от масата и показа кутия от тези цигари. — Надявам се, че няма да ви е трудно да хвърлите отблизо цигарена кутия?

— Няма проблеми! — възкликнах аз. — И какво ще стане после?

— Ясно какво ще стане… Обяснявам за Александър Борисович. Ще стане малък взрив. Вие трябва да се скриете под седалката, за да не би пластмасовите топченца, с които ще бъде напълнена цигарената кутия, да ви ударят. Естествено, преди да я хвърлите, ще трябва да натиснете една цигара от края. Но освен с цигари и топченца с цианкалий, кутията ще бъде натъпкана и с пластичен експлозив. Обяснявам за Александър Борисович, отговаряйки на въпроса му… Никакъв металотърсач нищо няма да открие! Само куче може да го усети, от онези, които са обучени специално да надушват пластичния експлозив. Но такива кучета, естествено, там няма да има. Така че няма никакъв риск — усмихна се Ваганов.

— Да. Отлично е обмислено — казах аз бавно и огледах седящите край масата.

Лицата им бяха начумерени. По физиономиите им се четеше различна степен на съмнение.

Прииска ми се да разсея многобройните въпроси, съмнението и страха, които се рояха в главите на заговорниците.

— Наистина, господа или другари — вече не зная как да ви наричам, не сте го измислили лошо — казах аз. — Но като честен човек, трябва да изкажа някои възникнали съмнения. Ами ако аз, като изляза извън стените на психиатрията, поискам да споделя с някого онова, което ми казахте тук? Какво ще стане тогава? Ще ме убиете от засада? Разбира се, че не го искам… Но искам да ви обърна внимание, че работата е много сериозна! Трябва да имате стопроцентова гаранция, че аз точно ще изпълня всичко, нали? Не, аз, разбира се, ще изпълня всичко идеално, но…

— Нашият следовател все повече и повече ми харесва! — възкликна Ваганов. — Александър Борисович мисли като нас! И е напълно прав. Естествено е ние да искаме стопроцентова гаранция, че бившият болен, изгубил паметта си, ще изпълни всичко абсолютно точно или ще загине… Александър Борисович, трябва да се съгласите на малка козметична операция — разпери ръце Ваганов, изобразявайки съжаление върху лицето си. — Ние ще зашием в Александър Борисович ампула с цианкалий. Това е напълно безболезнено и няма да предизвика никакви неприятни усещания. Но ако, както казва нашият бъдещ герой, у него възникне желание да сподели с някого тайните сведения или ако премине на вражеска страна, то, уви… Уви, Александър Борисович, зашитата във вас ампула ще се взриви. Напълно естествено е да ви следят денем и нощем наши хора… Ако забележат нещо подозрително в поведението ви, те ще подадат радиосигнал и ампулата с отровата ще се разпадне безшумно в тялото ви…

— Хитро измислено, но никак не ми харесва! — казах аз. — А ако я измъкна през нощта?

Ваганов се изкашля и изведнъж лицето му помрачня.

— Никога не бива да подценявате приятелите си — каза той студено. — Кой ви е казал, че ще присадим ампулата в бута ви, както на алкохолиците. Нее. Фьодор Устимович ще пришие ампулата в стената на стомаха ви. Надявам се, че няма да седнете да се режете с нож и да ровите из собствените си чаркове за нашия малък сувенир? Освен всичко, това не е съвсем безопасно.

— Гениално! Повтарям — съгласен съм! Честно казано, дори не мислех, че тук са се събрали наистина сериозни другари. Сбъркал съм… Но не се отказвам! Струва ми се, че вие сте по-сериозни от гекачепистите — реших да пусна малко ласкателство.

— Уверен съм, че Александър Борисович не се заблуждава в мнението си — каза с иронична усмивка Ваганов. — Напомням на присъстващите, че неведнъж и два пъти лично ги предупреждавах, но те не пожелаха да ме послушат и решиха да тръгнат по пътя на разкола на армията! А аз ги предупреждавах, че е рано, много рано да се изявяват!… Не биваше да се играят игрички с тази хлъзгава риба Горбачов! Но не… задникът ги засърбя! Без подготовка, без точно обмислени резервни варианти се надигнаха! Нищо, нека сега да поседят в затвора и да мислят за предупрежденията ми…