Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

— Е, приятелю — каза господин Смит. — Ще разнищим заедно тази работа. Нека да ти покажа съобщението, което получих.

Той бръкна в малкото джобче на сакото си, но измъкна оттам предмет, който приличаше на метална писалка. Натисна я в единния край, а от другия изхвърча малка стреличка.

Господин Джоунс го погледна с презрение.

— Ще ми се да не го бе направил — каза той, измъкна стреличката от гърдите си и я върна на господин Смит. — Предполагам, че е отрова от медуза чиронекс.

— Страхувам се, че да — отговори господин Смит. — Съжалявам. Няма да почувстваш никакви симптоми още няколко минути, бих казал. — Но както знаеш, е непоправимо. Нищо не може да се направи, след като стигне в кръвта.

— Проклятие — каза господин Джоунс.

— Не мога да ти опиша колко съжалявам. Моля те, повярвай ми — каза господин Смит и почти се размекна.

— Вярвам ти — отговори господин Джоунс. — Защото и аз съжалявам.

— Ти… съжаляваш — господин Смит изведнъж си даде сметка, че се поти обилно от няколко минути, а той не беше склонен към потене. Светлината беше започнала да дразни очите му, сякаш зениците му се бяха разширили. А и му се виеше свят. Все симптоми на отравяне. — Капучиното?

Той трудно изговори думата.

Господин Джоунс кимна.

— Нали не ме смяташ за педант? Съжалявам.

— Предполагам, че няма…

— Не, няма антидот. Това е денатуриран дериват от токсина ciguatera.

— Отровата, която използвахме в Калмикия миналата година?

— Същата.

— О, Боже.

— Повярвай ми, ако по някакъв начин успеят да те оставят жив, ще съжаляваш. Поврежда нервната система. Ще бъдеш треперещ идиот със спазматични пристъпи на апарат. Това не е живот.

— Добре тогава.

Господин Смит имаше горещи и студени вълни, сякаш последователно го слагаха на огън и после го топяха в лед. Що се отнася до господин Джоунс, забеляза, че лицето му ставаше сивкаво, първият признак на дифузна ускорена некроза.

— Има нещо свръхестествено, не мислиш ли? — попита господин Джоунс и се хвана за парапета, за да се задържи на крака.

— В това, че сме убийци един на друг?

— Ами да. Не бих избрал точно тази дума, разбира се.

— Трябва ни речник — каза господин Смит. — Или коя беше другата дума — енциклопедия.

— Може би сме жертва на някаква шега — каза господин Джоунс. — Макар че не виждам нищо смешно в това. Истината е… че не се чувствам добре.

Господин Джоунс се свлече на земята. Клепачите му започнаха да премигват и да трепкат безконтролно. Крайниците му се разтрепериха в пристъпи на конвулсии.

Господин Смит се стовари до него на паважа.

— Така ставаме двама — изхриптя той.

Светлината вече не му пречеше и за миг се зачуди дали не му минава. Но не беше така. Светлината не го дразнеше, защото пред очите му бе пълен мрак. Не усещаше никаква миризма, не чувстваше, не чуваше. Абсолютно нищо.

Отначало имаше усещане за разсеяност. После нямаше никакви усещания.

Белкнап спря колата на разстояние от автомобилната пътека към фондация „Банкрофт“, прескочи каменна стена и тръгна към централата й в здрача на ранната вечер. Беше, като да посрещнеш реактивен самолет с камуфлаж в гората: отначало не видя нищо, а после пред очите му се появи нещо толкова огромно, че се зачуди как въобще го е пропуснал. Беше неделя. Официално в сградата нямаше никой. Но той не можеше да разчита на това. Къде ли беше Андреа? Дали я държаха като пленница на това място?

От едната страна на автомобилната пътека той застана приведен до стара липа на около три метра от сградата и отвори безжичния лаптоп, който му даде компютърният специалист. Следвайки инструкциите на Сакс, влезе в чатрума, виртуално пространство за връзка в реално време. Сакс беше изпълнил заръката му и Генезис бе отстъпил пред искането на сенатора и се бе съгласил да се свържат в чатрума макар и през маскировъчна система. Беше точно часът на уговорката. Безжичният компютър му се струваше бавен, но вършеше работа.

— Изникнаха въпроси за вашите отношения с Банкрофт — написа Белкнап.

Чу се тихо бръмчене и на екрана се появиха поредица от думи.

Вашата работа, сенаторе, е „да откриете гнилочта и да я отстраните“ — по собствените ви думи. Аз мога само да ви насочвам.

Белкнап написа:

„Трябва да знам дали вашата информация е опетнена от методите, с които сте я получили.“

Отговорът пристигна след секунди.

„Плодът на отровното дърво“ е правна доктрина. Уликите, с които ви снабдих, са на ваше разположение да насочвате разследването си. Вие сам трябва да подготвите своя доказателствен материал.