Робърт Лъдлъм - Стратегията „Банкрофт“

Задмина изходите за Норуок, Кънектикът, преди мобилният му телефон да звънне. Беше Сакс с нови подробности.

— Направих каквото ми каза — уведоми го Сакс с превъзбуден глас. — Преди малко се обадих в службата за клиенти на „Хюлет пакард“. Направих се на техник на компютри. Съобщих им номера на БИОС-а, те го пуснаха през данните за продажби. Купувачът е фондацията „Банкрофт“. Но това не е изненада, нали?

Гърлото му се сви.

— Предполагам, че не — отговори Белкнап.

И все пак какво означаваше това? Че Пол Банкрофт в крайна сметка е Генезис? Или просто, че Генезис е проникнал във фондацията? — Добра работа, Уолт. Виж, имаш имейл адреса на сенатор Кърк, нали?

— Той е отбелязан като получател, разбира се.

— Първо, искам сенаторът Кърк да изпрати съобщение от своя имейл адрес.

— Искаш да кажеш, че аз трябва да изпратя съобщение от името на сенатора Кърк?

— Точно така. Ще използваш система за маскиране, за да не се разбере, че ти го изпращаш.

— Мога да използвам системата VPM.

— Добре. Пиши, че е спешно и че те трябва да отворят чатрум след девет-десет минути. Попитай защо някакъв човек, на име Тод Белкнап, е идвал при теб да задава въпроси за Генезис.

— Разбирам — каза Уолт. — Опитваш се да задържиш Генезис онлайн, така да се каже. Искаш го на неговата машинка, нали? В пространството от месо.

— Пространството от месо ли каза?

— Да — изсумтя Сакс. — Така наричаме реалния свят. — Той замълча за миг. — Мислиш, че това ще проработи?

— Не знам дали ще проработи. Знам само, че трябва да проработи.

— Нали знаеш какво говорят хората, приятел. Надеждата не е план.

— Вярно е — отговори Белкнап. — Но това е единственият план, с който разполагаме.

Господин Смит беше озадачен и макар да се гордееше, че винаги успява да запази спокойствие, се чувстваше леко раздразнен. Инструкциите пристигнаха на неговия PDA в необичайно схематичен вид. Обикновено той получаваше подробно описание на мишената. Този път заповедта съдържаше само местоположението и шепа визуални характеристики.

Да не би да смятаха, че той вече няма вярна преценка за задачите? Да не са сменили неговия контрольор в резултат на персонални промени, за които не бе чул още? Дали ставаше дума за трайна промяна в процедурата?

Както и да е. Той седеше в открито кафене в Брайън парк и отпиваше от капучиното. Първо ще си изпълни задачата, а после ще повдигне възраженията си. В края на краищата той беше професионалист.

Седни на масата, която е най-близо до ъгъла на Шесто авеню и Четирийсет и втора улица — пишеше в инструкциите. Мишената ще се появи откъм ниска каменна преграда в парка, която отделя концесионната зона от парцела зад нюйоркската обществена библиотека. Трябваше да използва писалката.

Мъжът се появи в посоченото време, висок метър и осемдесет, с пясъчноруса коса — точно по списанието.

Господин Смит реши да се доближи до мишената, да я огледа, и тръгна бавно към преградата уж на разходка. Мишената го погледна.

Господин Смит премигна. Мъжът не беше непознат.

Точно обратното.

— О, господин Джоунс — каза той. — Радвам се да те видя.

— Скъпи мой, господин Смит — отговори пясъчнорусият му колега. — Това означава ли, че имаме припокриващи се задачи?

Господин Смит се поколеба за миг.

— Дяволска работа. Истината е, че ти си моята мишена.

— Аз?

Господин Джоунс изглеждаше изненадан. Но не много изненадан.

— Трябва да приема, че е така. Не ми дадоха име. Но описанието съвпада.

Той знаеше, че мишената му е човек, чиято самоличност е станала известна на комисията „Кърк“. Как беше изтекла информацията, не се знаеше. Грешка от страна на господин Джоунс? При всички случаи сигурността изискваше елиминиране на разкрития агент.

— Знаеш ли кое е странното — каза господин Джоунс. — Ти съвпадаш с описанието за моята мисия. Казаха ми, че проблемът е компрометирана самоличност. Но ти знаеш правилата за сигурност.

— Възможно е да е грешка, не мислиш ли?

Господин Смит кимна дружелюбно.

— Някой чиновник случайно е напечатал името на оперативния агент на мястото, където трябва да стои името на мишената — каза мъжът с пясъчнорусата коса. — И ето какво се получава. Твърде е възможно да е просто чиновническа грешка.

Господин Смит трябваше да се съгласи, беше възможно обяснение. Но имайки предвид високото ниво на оперативна сигурност, му се струваше невероятно. А той беше професионалист.