Или може би…
Фотографията изглеждаше стара, без да е черно-бяла или в едновремешна сепия. Нищо подобно. Беше извадена в цвят, но багрите изглеждаха някак ненаситени, избледнели, и им липсваше и живостта на съвременните фотографии. Също и сниманите хора. Дрехите им, косите им, видът им — всичко. Отпреди петнайсет или двайсет години.
Грейс я сложи на масата, за да я разгледа по-добре.
Хората на снимката изглеждаха леко размазани. Бяха четирима, не, имаше още някой в ъгъла, значи — петима. Двама мъже и три жени, всичките около двайсетгодишни, поне тези, чиито лица се виждаха малко по-ясно.
Колежани, си помисли Грейс.
Дънки, тениски, небрежни прически и пози, изразяващи напъпила независимост. Всичко изглеждаше така, като че ли някой е щракнал фотоапарата, преди обектите да са готови за снимане. Затова може би няколко глави бяха обърнати в профил. А едно тъмнокосо момиче с дънково яке на преден план се виждаше само в гръб. До него имаше друго момиче с огненочервена коса и широко разтворени очи, гледащи право напред.
В средата стоеше една блондинка; на лицето й — това пък какво е? — се виждаше голямо Х. Сякаш някой го беше зачеркнал.
Но как все пак тази фотография…
Както се взираше, Грейс почувства леко бодване в гърдите. Трите жени й бяха непознати. Двамата млади мъже изглеждаха някак еднакви — по ръст, коса, стойка; онзи по-отзад отляво не й се струваше познат.
Но сякаш разпознаваше другия мъж. По-скоро момче. Не изглеждаше достатъчно голямо, за да бъде наречено мъж, но беше все пак в наборна възраст. Следователно можеше да се нарече мъж. Стоеше в средата до русата, чието лице беше с Х…
Но как така, невъзможно! Главата му беше полуобърната в посока към нещо извън кадъра. Наболата младежка брада закриваше твърде много лицето…
Нима беше нейният съпруг?
Грейс се надвеси над фотографията. Беше почти в профил. Тя не бе познавала Джак на тази ранна възраст. Бяха се срещнали преди тринайсет години на Лазурния бряг в Южна Франция. След повече от година операции и физиотерапии Грейс все още не беше се възстановила напълно. Пристъпите на главоболие и загубата на памет си оставаха, както и накуцването. Но цялата шумотевица и вниманието, на които бе станала обект около случилото се през онази трагична нощ, й действаха така потискащо, че бе почувствала необходимост да се махне за известно време. Записа се да следва изобразително изкуство в Париж и учеше най-усърдно. Използва една пролука в програмата. И точно тогава се запозна с Джак — докато се излежаваше под слънцето на Лазурния бряг.
Но сега можеше ли да бъде сигурна, че този на снимката е Джак?
Несъмнено тук той изглеждаше доста по-различен. Косата му беше значително по-дълга. Беше с брада, но тя не можеше да скрие младостта му и бебешката физиономия. Носеше очила. Обаче стойката, положението на главата, изразът му — да, това беше мъжът й.
Тя прегледа набързо останалите снимки — купи сено, ръце с ябълки или протегнати към клоните. Видя и една снимка, която беше направила на Джак, когато докопа апарата, към който той беше толкова ревнив. Беше се протегнал, ризата му беше излязла от панталона и се виждаше коремът му. Тогава Емма беше отбелязала, че е шкембелия. Това, разбира се, бе накарало Джак да вдигне още по-високо ризата си. Грейс се беше засмяла. „Давай, бейби!“ — го бе насърчила тя, щраквайки следващата снимка, през което време за още по-голямо огорчение на Емма той закърши снага и се заолюлява.
— Мамо!
Тя се обърна.
— Какво има, Макс?
— Може ли да си взема още от захаросаните пръчки?
— Вземи си една за в колата — отвърна тя, надигайки се. — Трябва да излезем.
* * *
Бялото мъхче не беше във фотото.
Макс заразглежда варианти на снимки в рамки на теми като „Честит рожден ден!“, „Обичаме те, мамо!“ и друга подобни. Мъжът зад щанда, ослепителен със синтетичната си вратовръзка и ризата с капаци на джобовете и къси ръкави, достатъчно гънка, че да личат здравите му плещи, носеше на гърлите си бадж, от който ставаше ясно, че той, Брус, е помощник-мениджър.
— С какво мога да ви бъда полезен?
— Търся младежа, който беше тук преди няколко часа — каза Грейс.
— Джош приключи работа за днес. Аз не мога ли да ви помогна?
— Взех един проявен филм и снимки малко преди три часа…
— Да?
Грейс се поколеба как да обясни.
— Имаше една снимка в плика с фотографиите, която не е моя.
— Не съм сигурен, че разбирам.
— Една от снимките. Не съм я правила аз.
Читать дальше