Харлан Коубън - Само един поглед

Тя не обичаше дигиталната фотография, но разбираше необходимостта и дори предимствата на компютърната графика и интернет. Имаше си сайт, в който представяше работите си и обясняваше как може да се купят или как да се поръча портрет. Като начало от цялата работа печелеше смешни суми, но както й напомни Фарли, нейният агент, и Микеланджело е рисувал за пари и по поръчка. А също така и Да Винчи, и Рафаел и мнозина от най-големите световни художници. Коя е тя, че да се поставя над тях?

Грейс сканира три снимки от пикника за себе си и после, повече от прищявка, отколкото по някаква сериозна причина, реши да сканира и странната фотография. След като приключи, се зае с къпането на децата. Емма влезе в банята първа. Вече беше изскочила от ваната, когато Грейс чу щракването на ключалката на входната врата.

— Хей — обади се отдолу с полушепот Джак, — да има тук една кобилка, чакаща расовия си жребец?

— Децата — предупреди тя. — Децата още не са си легнали!

— О!

— Ще дойдеш ли при нас?

Джак изкачи стълбите, взимайки по две стъпала наведнъж. Къщата се затресе под стъпките му. Той си беше едър мъж — над метър и деветдесет и около сто килограма. Тя обичаше да го усеща до себе си, докато спи, вдишването и издишването на гърдите му, мъжката му миризма и меките му косми по цялото тяло, начина, по който ръката му я прегръщаше през нощта, чувството не само за близост, но и за сигурност. Той я караше да се чувства малка и защитена — нещо може би не много съвременно, но толкова приятно.

— Здрасти, тате — възкликна Емма.

— Здравей, писенце. Как беше в училище?

— Добре.

— Карахте ли се пак с онзи Тони?

— Пфу!

Доволен от реакцията на дъщеря си, Джак целуна Грейс по бузата. Макс излезе от стаята си гол-голеничък.

— Готов ли си за банята, мой човек? — попита баща му.

— Готов съм — отвърна Макс.

Те удариха ръце и Джак го вдигна високо всред буря от смях. Грейс помогна на Емма да си облече пижамата. Продължаваше да се чува смях, но вече откъм банята. Джак пееше римувана песничка и Макс му пригласяше. В песничката ставаше дума за някакво момиче на име Джени Дженкинс, което не можеше да реши какъв цвят рокля да си избере. Джак почваше куплета, а Макс го довършваше с импровизирана рима. Бяха стигнали вече до момента, в който Джени Дженкинс не се решаваше да облече бяла, защото тя я правела вяла. После двамата закрещяха други свои хрумвания. Смееха се като разпрани всяка вечер на това си поетично упражнение.

Джак избърса Макс, навлече му пижамата и го сложи в леглото. Прочете му две глави от „Чарли и шоколадовата фабрика“. Макс попиваше всяка дума. Емма беше достатъчно голяма и си четеше сама. Тя си легна, поглъщайки поредния разказ за сираците Бодлер от Лемъни Сникет. Грейс приседна до нея и нахвърли няколко скици за около половин час. Това бе любимото й време от денонощието — когато работеше на тишина в стаята на по-голямото си дете.

Щом Джак приключи с четенето, Макс заврънка за още една страница. Но Джак беше непреклонен. Стана късно, му каза. Макс неохотно се съгласи. Те обсъдиха за последно предстоящото посещение на Чарли в шоколадовата фабрика на Уили Уонка. Грейс се заслуша.

И двамата й мъже бяха твърдо убедени, че Роалд Дал е направо върхът.

Джак намали светлината — в стаята на Макс имаше ключ с регулатор на осветлението, защото той не обичаше да спи съвсем на тъмно — и после влезе в стаята на Емма, където се наведе да я целуне за лека нощ. Емма като истинско татково момиче се надигна, прегърна го през врата и отказа да го пусне. Джак винаги се трогваше от вечерната тактика на Емма, с която хем му изразяваше обичта си, хем целеше да поотложи заспиването.

— Нещо ново? — попита Джак.

Емма кимна. Училищната й раница беше до леглото. Тя бръкна в нея и извади поетичния си дневник. Прелисти го и го подаде на баща си с думите:

— Съчиняваме стихотворения. Започнах едно днес.

— Гот! Ще ми го прочетеш ли?

Лицето на Емма се зачерви, тя прочисти гърло и занарежда:

Грейс наблюдаваше сцената от прага. Джак беше започнал да се прибира доста късно. Обикновено Грейс не роптаеше за това. Така или иначе миговете на спокойствие бяха станали толкова редки. А тя се нуждаеше от спокойствие. Самотата, предшественикът на тъгата, спомага за раждането на идеите. Това е и целта на творческата медитация — да изпаднеш в такава меланхолия, та вдъхновението да те споходи дори само за да те предпази от лудостта. Един неин приятел, писател по професия, веднъж й каза, че най-доброто лечение за творческата криза е четенето на телефонния указател. Оскучи се до такава степен, че Музата да се принуди да избие през най-задръстените ти артерии.