Харлан Коубън - Само един поглед

Той махна с ръка към Макс:

— Виждам, че имате малки деца.

— Моля?

Помощник-управителят Брус си намести очилата.

— Само отбелязвам, че сте с малки деца. Поне едно малко дете.

— Какво общо има това?

— Понякога децата пипат апарата. Когато родителите не ги виждат. Щракват някоя и друга снимка. После оставят фотоапарата на мястото му.

— Не. Не е това. Тази снимка няма нищо общо с нас.

— Разбирам. Добре, съжалявам за причиненото неудобство. Вашите снимки всички ли са в плика?

— Мисля, че да.

— Никоя ли не липсва?

— Наистина не съм ги преглеждала подробно, но мисля, че всички са налице.

Той отвори едно чекмедже.

— Ето. Това е талон. Следващият ви филм ще бъде изваден безплатно. Снимки три на пет. Ако ги искате шест на четири, малко се доплаща.

Грейс не обърна внимание на протегната му ръка.

— Според надписа на вратата ви проявявате всички снимки на място.

— Точно така — той погали масивната машина отзад: — Старата Бетси работи тук за нас.

— Моят филм тук ли е проявен?

— Разбира се.

Грейс му подаде плика с фирмения знак на студиото.

— Можете ли да ми кажете кой е вадил този филм?

— Сигурен съм, че е станала неволна грешка.

— Не казвам, че не е така. Искам само да знам кой е вадил моя филм.

Той хвърли поглед на плика.

— Може ли да попитам защо искате да знаете?

— Джош ли беше?

— Да, но…

— Той защо си тръгна?

— Извинете?

— Взех си снимките малко преди три. Затваряте в шест. Сега е около пет.

— Е?

— Струва ми се странно смяната да свършва между три и шест, щом се затваря в шест.

Помощник-мениджър Брус леко се изправи.

— Джош има семеен проблем.

— В смисъл?

— Вижте, госпожо… — той пак погледна плика — Лосън, съжалявам за грешката и неудобството. Очевидно е, че снимка на друг клиент е попаднала при вашите. Не си спомням да се е случвало преди, но никой не е съвършен. А, чакайте…

— Какво?

— Може ли да видя въпросната снимка?

Грейс изпита опасение, че той може да й я вземе, затова излъга:

— Не я взех със себе си.

— Какво имаше на снимката?

— Група хора.

Той кимна.

— Аа. Голи ли бяха?

— Какво? Не. Защо питате?

— Изглеждате разстроена. Предположих, че фотографията е била по някакъв начин, да речем, неприлична.

— Не, нищо подобно. Просто бих желала да разговарям с Джош. Можете ли да ми кажете фамилното му име или да ми дадете домашния му телефон?

— Нямам това право. Но той ще бъде утре тук първа смяна. Можете да говорите с него тогава.

Грейс реши да не настоява. Благодари на човека и си тръгна. Може би така беше все пак по-добре, помисли си тя. Беше тръгнала към фотоателието съвсем спонтанно. Малко прибързана реакция.

Джак ще се прибере след няколко часа. Тогава ще го попита.

Грейс беше дежурна за прибирането на децата от плуване. Четири момичета на по осем-девет години, всички възхитително енергични, се вмъкнаха, две на задната, две — на резервните седалки на комбито. Последва вихрушка от буйно хихикане, поздрави „Здравейте, госпожо Лосън“, мокри коси, тънко ухание, в което се смесваха миризмата на хлора от басейна на YMCA 3 3 Асоциация на младите християни. — Б.пр. и на дъвка, шум от свалянето на раниците и щракването на предпазните колани. Никое от децата не седна отпред съгласно новите наредби за безопасност, но въпреки шофьорските вълнения или може би заради тях Грейс обичаше да изпълнява задълженията си в задругата на родителите водачи. Това беше времето на дъщеря й да общува с приятелките си. Децата разговаряха свободно по време на пътуването; родителят, чийто ред беше да ги кара, като че пребиваваше в паралелна реалност. И можеше да научи много неща. Например кой е готин и кой — не, кой съученик е „отворен“ и кой — не, кой учител е дървеняк и кой не е. Можеше и ако слушаше достатъчно внимателно, да разбере къде се класира детето му в детския рейтинг.

Беше си и забавление като всяко излизане от къщи.

Когато се прибраха у дома, Джак все още не се беше прибрал от работа, което се случваше редовно, така че Грейс набързо приготви вечерята на Макс и Емма — соеви „пилешки“ хапки (уж по-здравословни; след поливане с кетчуп децата изобщо не можеха да хванат разликата) с картофки и сладка варена царевица от консерва. Грейс обели и два портокала за десерт. След това Емма се зае с писането на домашното си — твърде обемисто за осемгодишно дете по преценката на Грейс. Когато най-после й се отвори свободно време, Грейс слезе във всекидневната и седна пред компютъра.