Харлан Коубън - Само един поглед

— От „Топфит Чоколейт“ — каза Ву.

— Не, питам кое лице е изпращачът.

Ву се направи, че чете квитанцията отново.

— Господин Сингър.

Това подейства. Резето тракна. Ву хвърли поглед наоколо. Нямаше никого. Фреди Сайкс отвори вратата с усмивка. Ву не се забави нито миг. Пръстите му се изпънаха като харпуни и се устремиха като хищни птици към гърлото на Сайкс. Фреди падна. Ву се метна навътре с неочаквана за телесната му маса бързина. Вмъкна се и затвори вратата.

Фреди Сайкс лежеше по гръб, държейки собственото си гърло. Опитваше се да изкрещи, но успя да изтръгне само жалостиво-квакащи звуци. Ву се наведе и го преобърна по корем. Фреди се опита да се съпротивлява. Ву вдигна ризата на жертвата си. Фреди го ритна. Опитните пръсти на Ву минаха в права линия по гръбнака, докато не напипаха нужното място между четвъртия и петия прешлен. Фреди пак подритна. Използвайки показалеца и палеца си като щикове. Ву ги заби в костта, почти проби кожата.

Фреди застина.

Ву натисна още малко, за да причини разместване на ставните връзки. С пръсти между двата прешлена изведнъж рязко дръпна. Нещо в гръбнака на Фреди изпука.

Той спря да рита.

Изпадна в пълна неподвижност.

Но беше жив. Хубаво. Точно това се искаше. Преди време ги убиваше веднага, но сега вече не то правеше. Жив, Фреди може да се обади на шефа си и да му каже, че иска отпуск. Жив, можеше да му услужи с кода си, ако Ву реши да изтегли пари от банкомат. Жив, може да се обажда при телефонни позвънявания, ако се наложи.

А и докато е жив, Ву няма да се тревожи за миризмата.

Ву запуши устата на Фреди с кърпа и го остави гол във ваната. Натискът в гръбнака беше извадил от строя двигателните му възможности. Това разместване на прешлените по-скоро блокираше гръбначния стълб, без да го уврежда напълно. Ву огледа резултата от манипулацията си. Фреди повече не би могъл да движи краката си. Делтовидните мускули би трябвало да функционират, но крайниците му бяха извън строя.

На практика Фреди Сайкс беше парализиран.

Държейки го във ваната. Ву много по-лесно можеше да отмие следите в случай на непредвидена ситуация. Очите на Фреди бяха широко отворени. Ву беше виждал този поглед и преди, поглед на човек още жив, но вече унищожен, точно по средата между едното и другото.

Със сигурност не беше необходимо да връзва Фреди.

Ву седна в сумрака и зачака да падне нощта. Затвори очи и започна да превърта мислено назад лентата на спомените си. В Рангун имаше затвори, където изучаваха фрактурите на гръбначния стълб, получавани по време на обесване. Учеха се къде да затягат възела, къде да прилагат натиск, видовете примки и техния ефект. В Северна Корея, в политическия затвор, който бе дом за Ву между тринайсет и осемнайсетгодишната му възраст, експериментите бяха на високо равнище. Враговете на народа се убиваха творчески. Ву довършваше мнозина с голи ръце. Беше заздравил дланите си със саблени удари по камъни. Беше изучил анатомията на човешкото тяло до степен, на която повечето студенти по медицина можеха да завидят. Беше усъвършенствал техниките си, упражнявайки се върху човешки същества.

Точното място между четвъртия и петия прешлен. Там е точката. Малко по-нагоре — и парализираш човек напълно. Това може да доведе до смърт много бързо. Оставяш го не само без крака и ръце, но и вътрешните органи ще престанат да работят. Малко по-надолу — и блокираш само краката. Ръцете ще са все още функциониращи. Ако приложеният натиск е твърде силен, може да прекъснеш гръбначния стълб. Ето в кое се състои прецизността. Да улучиш точното място. А това се постига с практика.

Включи компютъра на Фреди. Трябваше да държи връзка с останалите самотници от списъка си, защото не можеше да знае кога ще възникне нужда от настаняване на ново място. Когато приключи с тях, реши да поспи. Три часа по-късно отвори очи и погледна към Фреди. Очите му със стъклен блясък гледаха нагоре, без да фокусират.

Когато неговата свръзка звънна по клетъчния телефон, беше някъде към десет вечерта.

— Установи ли се? — попита свръзката.

— Да.

— Възникна ситуация.

Ву чакаше.

— Трябва малко да поускорим нещата. Ще има ли трудност в това отношение?

— Не.

— Ще трябва още сега да го пипнем.

— Разполагате ли със сигурно място?

И изслуша координатите на посоченото място.

— Въпроси?

— Няма — каза Ву.

— Ерик?

Ву изчака.

— Благодаря ти.

Ву затвори. Намери ключовете на Хондата на Фреди и потегли с нея.