Мери Кларк - Дневникът на един убиец

– А Летисия и Елен?

Емили искаше да научи съдбата им, за да успее да загърби цялата тази история.

– Летисия отивала към плажа – обясни Пийт Уолш. – Набрала цветя от градината си за госпожа Картър, но се оказало, че и Картър си е у дома. Налетял ѝ, тя го отблъснала и той убил младата жена.

Томи Дъгън поклати глава.

– Дневникът е доста неприятен за четене. Елен Суейн е била на гости при госпожа Картър и започнала да задава въпроси, защото очевидно е подозирала Картър за изчезването на двете ѝ приятелки. Така и не напуснала къщата през онзи ден, а благодарение на обърканото състояние на съпругата си, Картър лесно я убедил, че видяла Елен да си тръгва.

Дъгън свъси вежди и продължи:

– Съвсем точно описва къде е заровил Елен. Ще се опитаме да намерим останките ѝ и да ги пренесем в семейния ѝ гроб. Умряла е, докато се е опитвала да разбере какво е станало с приятелката ѝ Летисия. Именно затова е някак подобаващо двата семейни гроба да са един до друг.

– Аз трябваше да бъда погребана до Елен – напомни Емили. – Такива бяха плановете му за мен.

Усети ръката на Ник Тод върху раменете си. Днес сутринта потропа на вратата ѝ с чаша кафе.

– Ставам рано – усмихна се той. – Това ще ти липсва, ако получа работата, на която се надявам, понеже в офиса аз правя кафето. Вече поканих татко да дойде да обядва някой път с мен. Ела и ти. А още по-добре – ела без него.

"Непременно – помисли си тя. – Можеш да се обзаложиш."

Пийт Уолш току-що приключи с двойна порция бъркани яйца, наденички и бекон.

– В момента чистят кабинета ти, Емили. Отсега нататък ще намериш нужното спокойствие в дома си.

Закуската на Томи Дъгън се състоеше от портокалов сок, кафе без захар и банан.

– Трябва да тръгвам – обяви той. – Сюзи, съпругата ми има грандиозна програма за мен: през първия топъл ден от уикенда трябва да изчистя гаража. Това е днес.

– Преди да тръгнеш – намеси се Емили бързо, – какво ще кажеш за доктор Уилкокс и Боб Фрейз?

– Според мен доктор Уилкокс получи търсеното облекчение. Разчу се, че е имал вземане-даване с една студентка преди години. Днес снимката ѝ е във всички вестници. Макар да не е бил никак прав да започне връзка с момиче, докато е ректор, който види снимката ѝ днес, не би си помислил, че се е възползвал от невинна девойка.

– А реакцията на съпругата му?

– Според мен публичното унижение ще сложи край на брака им. Тя е била наясно защо така набързо се е пенсионирал. Нямало е как да го скрие от нея и, предполагам, Рейчъл не е пропускала да го тормози по този въпрос. Според мен той изпитва истинско облекчение. Спомена ми, че според него романът му се получава много добре. Кой знае? Не е чудно да се захване със съвършено нова професия.

Томи бутна стола назад.

– А Фрейз трябва да е благодарен на Натали, задето не е заподозрян. Дала му листче с телефонен номер и името Пеги, която го моли да ѝ се обади. Намерила го в джоба му. Проверихме Пеги. Фрейз имал навика да се отбива из баровете в Мористаун. Твърди, че не помни нищо за това, но очевидно не си е губил времето през моментите, когато паметта му е изневерявала. Пеги е доста сладка. Като се имат предвид показанията на Пеги и дневниците на Уил Стафорд, Фрейз е извън подозрение.

Сега вече Томи се изправи.

– Последна информация. Стафорд заговорил Марта след като тя напуснала крайбрежната алея. Приближил я с колата и ѝ казал, че има болки в гърдите. Помолил я да го откара вкъщи. Тя го познавала и, естествено, се хванала на въдицата. На Карла казал, че ще я откара до колата ѝ, закъдето била тръгнала след като излязла от "Уорън". По-късно отишъл да прибере колата ѝ. Симпатичен човек, няма що.

Накани се да си върви.

– Довършете си закуската. Ние тръгваме.

След като излязоха, Емили мълча дълго.

– Ник, Том Дъгън дойде у дома снощи, за да ми донесе една увеличена снимка. Погледнах я тази сутрин.

– Какво откри?

– В полицейската лаборатория са се справили чудесно. Сега вече лицата са съвсем ясни и ще разбера кой кой е според имената, изписани на гърба на оригинала. Маделин, Летисия, Елен, Филис и Джулия. А и мъжете. Джордж, Едгар, младият Дъглъс, Хенри и дори Дъглъс Картър старши, или Уил Стафорд, както го знаем в настоящето.

– Емили – възрази Ник, – нали не вярваш, че наистина се е преродил?

Тя го погледна право в очите с умолителен поглед да я разбере.

– Ник, Уил Стафорд е копие на прадядо си, както изглежда на снимката, но...

– Какво има, Емили?

– Намерих снимката сред спомените на семейство Лорънс. Шансът е едно на милион Уил някога да я е виждал.