Мери Кларк: Дневникът на един убиец

Колегите от транспортната полиция потвърдиха, че нито едно от превозните средства на Ерик Бейли не се бе движило днес.

– Явно кара трета кола – промърмори Марти. – Трябва да има трета кола.

Сигурно е излязла, притесни се той, докато пак набираше номера на Луиз Колдуел. Събота вечер е, а тя е привлекателна жена.

Но Луиз Колдуел вдигна след първото позвъняване.

– Госпожо Колдуел, Ерик Бейли ползва ли някоя кола на компанията?

Тя се поколеба.

– Няколко коли на компанията са регистрирани на някои от по-големите началници. Неколцина от тях наскоро напуснаха.

– А къде са въпросните коли?

– Две са още на паркинга. Не е лесно да се прекратят договорите. Възможно е господин Бейли да използва някоя, макар да не съм наясно защо би го направил.

– Има ли начин да се разбере на чие име са регистрирани. Много е важно.

– Да не би господин Бейли да има неприятности? Искам да кажа – напоследък е под толкова голямо напрежение. Притеснявам се за него.

– Нещо в поведението му безпокои ли ви, госпожо Колдуел? – попита Марти тихо. – Моля ви, не мислете за лоялност в момента. Няма да направите услуга на господин Бейли, ако не ни сътрудничите.

Последва миг колебание.

– Нещата на компанията не вървят и той е доста притеснен – призна тя накрая развълнувано. – Онзи ден влязох в кабинета му и той плачеше.

– Онзи ден ми изглеждаше добре.

– Умее да се владее пред непознати.

– Чували ли сте го да споменава Емили Греъм?

– Да. Всъщност вчера я спомена. След като вие си тръгнахте, беше разстроен. Смяташе госпожица Греъм за виновна за провала на компанията. По неговите думи, щом тя продала акциите си, другите акционери се изнервили и последвали примера ѝ.

– Не е вярно. След като тя продаде дела си, цената на акциите се вдигна с петдесет пункта.

– Опасявам се, че той сякаш го е забравил.

– Госпожо Колдуел, не мога да чакам до понеделник да получи номера на колата, която вероятно кара. Трябва да ми помогнете.

Тридесет минути по-късно Марти Броски се срещна с Луиз Колдуел в притъмнените офиси на компанията на Бейли. Изключи алармата и се качи горе до счетоводния отдел. След няколко минути разполагаше с регистрационните номера на въпросните коли и на кои имена са се водели. Две от колите стояха на паркинга. За третата Марти направи справка в транспортната полиция. Оказа се, че е засечена на щатската магистрала и в пет следобед е излязла през изход 98.

– В Спринг Лейк е – отсече Марти и взе телефона, за да позвъни на полицията там.

– Ще държим къщата ѝ под наблюдение – обеща дежурният офицер. – Градчето е препълнено с журналисти, а и доста любопитни прииждат, но ви обещавам, че ако тази кола е тук, ще я открием.

Удоволствието на Емили да чуе гласа на Марти Броски се превърна в шок, когато разбра защо ѝ се обажда.

– Изключено е! – отсече тя.

– Не, не е, Емили – възрази Марти твърдо. – Изслушай ме. Местната полиция ще държи къщата ти под око.

– И как точно ще го правят?

– Ще минават покрай дома ти през петнадесет минути. Ако Ерик звънне или поиска да те види, откажи му. Измисли нещо – например, боли те глава и ще си лягаш рано. В никакъв случай не му отваряй вратата. И дръж алармата включена. Ченгетата в Спринг Лейк търсят Бейли. Знаят каква кола кара. Хайде, иди провери бравите!

– Добре.

Емили обиколи всички стаи, провери вратите към верандата, после – парадния и задния вход. Включи алармата: от зелена лампичката стана червена и започна бързо да премигва.

Ерик, помисли си тя. Приятелят, другарчето, по-малкият брат. В понеделник монтира камерите тук и си даваше вид колко е загрижен за нея, а през цялото време...

Предателство. Двуличие. Поставял е охранителни камери, а през цялото време ѝ се е присмивал вътрешно. Емили се сети колко пъти през последната година се е събуждала сепнато, с усещането за нечие присъствие в къщата; сети се за всички случаи, когато трудно се съсредоточаваше върху защитата на клиент, защото снимка, направена от Ерик, е била мушната под вратата или пъхната под чистачката.

– Надявам се да хванат този смотаняк и да го осъдят за всички нарушения – обяви тя на глас, без да знае, че точно в този момент гледа в камерата и Ерик Бейли, паркирал колата си на шест преки, я наблюдава на телевизионния си екран.

– Само че когато тръгнат да ме съдят за всички нарушения, теб няма да те има – изсмя се Ерик.

Беше потресен. Върху главата му се изсипаха толкова шокиращи факти: разкрит е, Марти Броски звънна на Емили Греъм да я предупреди, че той е преследвачът. Прояви такава предпазливост, помисли си, поглеждайки към кашона с дамското палто, роклята и перуката, които носеше в черквата "Света Катерина" в събота. Като на лента пред погледа му минаха всички маскировки, до които бе прибягвал, за да се доближава до Емили, без да го разпознаят.