Мери Кларк: Дневникът на един убиец

Томи не успя да отговори – към местопрестъплението приближи полицейска кола. От задната седалка, пребледнял и разтреперан, слезе Боб Фрейз, зърна Дъгън и се втурна към него.

– Натали ли е? – настойчиво попита той. – Съпругата ми ли е?

Дъгън кимна мълчаливо. Не възнамеряваше да предлага съчувствие на възможния убиец.

На няколко метра от тях Реба Ашби, маскирана с тъмни очила и шал, който хвърляше сянка върху лицето ѝ, пишеше трескаво в бележника: "Прероденият сериен убиец взима трета жертва."

С микрофон в ръка Люси Юнг, репортерка на Нюйоркския канал 7, говореше тихо пред камерата:

– Зловещото повторение на престъпленията от деветнадесети век взе третата и вероятно последна жертва. Тялото на тридесет и четири годишната Натали Фрейз, съпруга на собственика на ресторант и бивш висш служител на Уолстрийт Робърт Фрейз, бе открито днес..."

Дъгън и Уолш последваха колата с трупа на Натали до моргата.

– Мъртва е от тридесет и шест до четиридесет часа – съобщи им доктор О'Брайън. – Ще бъда по-точен след аутопсията. Причината за смъртта, изглежда, е сходна с другите – удушаване.

Погледна Дъгън.

– Ще ровиш ли за останки на жертвата от 31 март 1896 г.?

Томи кимна.

– Налага се. Вероятно ще я открием там. Убиецът не изневерява на стила си и повтаря модела на убийствата от края на деветнадесети век.

– Защо, според теб, не е изчакал да я убие на 31 март? – попита съдебният лекар. – Би повторил датите, на които са загинали първите жертви.

– Ако ме питаш, просто му се е удала възможност по-рано – не е искал да рискува. Ето – при всички допълнителни охранителни мерки в градчето е преценил, че е опасно да копае гроб. Вероятно му е достатъчно тя да бъде открита днес, 31 март – обясни му Томи.

– Не е зле да помислиш върху още един факт – посъветва го съдебният лекар. – Убиецът е удушил с един и същ вид корда и Натали Фрейз, и Бернайс Джойс. Третото парче от шала, използван при госпожица Лорънс и госпожица Харпър още не е намерено.

– В такъв случай – отбеляза Томи замислено, – той наистина не е приключил още.

Емили вдигна телефона и се зарадва, че чува гласа на Ник Тод.

– Слушам радио – съобщи ѝ той.

– Всичко е ужасно – сподели Емили. – Само преди няколко дни седях на една маса с нея по време на обяда след възпоменателната служба, организирана от семейство Лорънс.

– Какво впечатление ти направи?

– Впечатляващ външен вид. Жените край нея изпитват желание да се подложат на пластична операция.

– Що за човек беше? – настоя той.

– Ще ти отговоря честно. Не бих се сприятелила с нея. У нея имаше нещо троснато. И все пак трудно ми е да повярвам как така преди седмица седях срещу нея на масата, а сега е мъртва... Убита!

Ник долови отчаянието на Емили. Обаждаше ѝ се от апартамента си в Сохо. Днешната му програма включваше кино и вечеря в любимия му италиански ресторант във Вилидж.

– Какво ще правиш тази вечер? – попита той, като се опита гласът му да звучи непринудено.

– Абсолютно нищо. Ще ми се да дочета старите дневници, които ми дадоха, и да се върна в двадесет и първи век. Нещо ми подсказва, че е време да го направя.

По-късно Ник се кореше защо не ѝ предложи още същата вечер да вечерят заедно в Спринг Лейк. Вместо това потвърди, че ще мине да я вземе в дванадесет и половина за обяд в неделя.

След разговора се почувства прекалено неспокоен за кино. Вечеря рано, направи резервация по телефона във "Вълнолома" и в седем пое с кола към Спринг Лейк.

Марти приключваше с вечерята, когато телефонът иззвъня. Луиз Колдуел, секретарката на Ерик Бейли, току-що се бе прибрала вкъщи и бе прослушала съобщенията си. Марти пристъпи направо към въпроса.

– Госпожо Колдуел, известно ли ви е дали Ерик Бейли кара и друго превозно средство освен двете коли, регистрирани на негово име?

– Според мен – не. С него съм от основаването на компанията. Виждала съм го само в мерцедеса и пикапа. Подменя ги всяка година; винаги са последен модел.

– Разбирам. Знаете ли дали господин Бейли смята да отсъства през този уикенд?

– Да. Ще ходи във Върмонт да кара ски. Често го прави.

– Благодаря, госпожо Колдуел.

– Да не би нещо да не е наред, господин Броски?

– Така си мислех, но май съм сбъркал.

Марти се настани в кабинета с намерението да позяпа телевизия, но след около час си даде сметка, че няма представа какво е гледал. В девет скочи и обяви на Джейни: "Току-що се сетих нещо." Бързо отиде при телефона.