Мери Кларк - Дневникът на един убиец

– Господа, сякаш забравяте, че прекарах по-голямата част от живота си като академичен учен. Нямате представа колко дебата за гражданските свободи и правната система съм изслушал, нито на колко псевдопроцеса съм присъствал. Бях ректор на колеж, не знаете ли?

Томи Дъгън се нуждаеше именно от такова начало и той не пропусна отворилата му се възможност.

– Господин Уилкокс, като се запознах по-подробно с биографията ви, се изненадах, че сте се пенсионирали от колежа "Енок" на петдесет и пет годишна възраст, и то след като току-що сте подписали нов петгодишен договор.

– Здравето не ми позволяваше да изпълнявам задълженията си. Повярвайте ми, длъжността ректор на малък, но престижен институт изисква доста енергия, както и време.

– Какво е естеството на здравословните ви проблеми, доктор Уилкокс?

– Сериозни проблеми със сърцето.

– Обсъждали ли сте го с лекар?

– Разбира се.

– Редовно ли се преглеждате?

– Напоследък състоянието ми се стабилизира. С пенсионирането отстраних доста голям стрес в живота си.

– Докторе, не отговорихте на въпроса ми. Ходите ли редовно на медицински прегледи?

– Проявявам известна небрежност. Но повтарям – чувствам се добре.

– Кога за последен път сте ходили на лекар?

– Не съм сигурен.

– Не бяхте сигурен и дали сте имали час при доктор Мадън. Още ли настоявате на това или променихте решението си?

– Възможно е да съм имал час-два при нея.

– Или девет-десет. Разполагаме с архивите ѝ!

Томи продължи внимателно да води разпита. Виждаше, че Уилкокс започва да се притеснява, но не искаше докторът да си тръгне.

– Името Джина Филдинг говори ли ви нещо?

Уилкокс пребледня, докато се облягаше на стола, очевидно за да печели време. После погледна замислено към тавана.

– Не съм сигурен.

– Преди дванадесет години, точно когато сте се пенсионирали, сте ѝ дали чек за сто хиляди долара, докторе. На чека сте отбелязали "антично бюро и секретар". Това опреснява ли паметта ви?

– Събирам антики от много места.

– Госпожица Филдинг трябва да е била доста умна, докторе. По онова време е била едва на двадесет, първокурсничка в колежа "Енок". Отговаря ли на истината?

Последва дълга пауза. Клайтън Уилкокс погледна Томи Дъгън право в очите, после измести поглед към Пийт Уолш.

– Съвършено прави сте. Преди дванадесет години Джина Филдинг бе двадесетгодишна първокурсничка в колежа "Енок". Доста всестранно развита първокурсничка, трябва да добавя. Работеше в канцеларията ми и проявяваше огромен интерес към мен. Започнах да я посещавам от време на време В апартамента ѝ. За известно време взаимоотношенията ни прераснаха във връзка, което, естествено, бе напълно нередно и потенциално скандално. Следваше със стипендия, защото семейството ѝ бе с ниски доходи. Започнах да ѝ давам пари.

Уилкокс се загледа в масата, сякаш намираше изподрасканата ѝ повърхност за смайваща. После отново вдигна глава и посегна към чашата вода, оставена пред него.

– В един момент сякаш се опомних и настоях да преустановим връзката. Обещах да ѝ намеря работа в някоя от другите канцеларии, но тя заплаши да ме съди, а и колежа, за сексуален тормоз. Беше решена да заяви под клетва, че съм заплашвал да отнема стипендията ѝ, ако не започне връзка с мен. Цената за мълчанието ѝ възлизаше на сто хиляди дола.

Замълча и си пое дълбоко въздух.

– Платих. И се оттеглих от ректорското място. Нямах ѝ доверие. Ако нарушеше обещанието си и съдеше колежа, журналистите щяха да проявят по-ограничен интерес, ако вече не съм ректор.

– Къде е Джина Филдинг сега, докторе?

– Представа нямам къде живее. Но ще пристигне тук утре – иска нови сто хиляди долара. Очевидно е следила таблоидите и заплашва да продаде информацията си на онзи, който ѝ предложи най-голяма сума.

– Докторе, това е изнудване. Давате ли си сметка?

– Думата ми е позната.

– Възнамерявате ли да ѝ платите?

– Не. Няма да живея така до края на дните си. Ще ѝ кажа, че няма да ѝ дам нито цент повече. Съзнавам, разбира се, евентуалните последствия от решението си.

– Изнудването е изключително сериозно престъпление, докторе. Предлагам да ни позволите да ви снабдим със записващо устройство. Ако запишете как госпожица Филдинг иска парите за мълчанието си, бихме я подвели под съдебна отговорност.

– Ще трябва да си помисля.

"Вярвам му – прецени Томи Дъгън. – Но не означава още, че е напълно невинен за мен. Ако не друго, доказва едно: младите жени го привличат. Да не говорим за шала на съпругата му, използван като оръдие на престъплението. И няма алиби за сутринта, когато Марта Лорънс е изчезнала."