Мери Кларк - Дневникът на един убиец

"Не, чакай малко – помисли си тя. – Не е ли един, дето се появи само веднъж, преди около четири години?

Зърнах го да се качва в колата, защото вечерта се върнах да си прибера очилата – бях ги забравила. Да, да. Направи ми впечатление колко е разстроен. Докторката каза, че си е тръгнал ненадейно. Подаде ми стодоларова банкнота, която бил хвърлил върху бюрото ѝ, сети се Джоан. Попитах я дали да му определя часове за останалата част от сумата, но тя ме посъветва да не си правя труда."

Най-добре да съобщи името на детектив Дъгън веднага, реши тя и взе телефона.

Дъглъс Картър от авеню "Хейс" № 101, Спринг Лейк.

В кабинета на прокурора Томи Дъгън и Пийт Уолш докладваха разкритията си около смъртта на Бернайс Джойс и изчезването на Натали Фрейз.

– Съпругът ѝ допуска да е в Палм Бийч. Отказва да разговаря с нас освен чрез адвоката си – обяви в заключение Томи.

– Каква е вероятността тя наистина да се окаже в Палм Бийч? – осведоми се Осбърн.

– Проверяваме дали е ползвала услугите на някоя от авиокомпаниите. Шансовете са едно на хиляда, бих казал – отвърна Томи.

– Съпругът покани ли ви да огледате къщата?

– Полицаите от Спринг Лейк го направиха. Нямаше следи от никакво насилие или борба. Изглеждаше, че внезапно е спряла опаковането на багажа.

– Гримовете ѝ? Чантата?

– По описанията на съпруга вчера в ресторанта носела златисто кожено сако, копринена риза на кафяви и златни райета, кафяви вълнени панталони и кафява чанта с дръжка през рамо. В къщата не открихме нищо подобно. Призна, че се скарали и предишната нощ тя спала в стаята за гости. Това значи – в сряда. В банята и спалнята имаше достатъчно гримове, парфюми, лосиони и дезодоранти да се зареди цял магазин.

– Ще изчакаме дали няма да се появи – заключи Осбърн.

– Като пълнолетен гражданин има право да замине където иска по всяко време. И колата ѝ била в гаража, така ли? Някой трябва да я е взел с кола. Има ли замесено гадже?

– Не сме открили. Говорих с домашната прислужница – продължи Уолш. – Чисти три следобеда седмично. В четвъртък не идва.

Веждите на прокурора се стрелнаха нагоре.

– Ходи следобед? Повечето прислужнички работят сутрин.

– Днес се появи, когато си тръгвахме. Госпожа Фрейз обикновено спяла до късно и не искала да я безпокоят с прахосмукачката. Не останах с впечатлението, че харесва особено Натали Фрейз.

– Значи за момента ще изчакаме – обяви Осбърн. – Какво има, Дъгън? Не изглеждаш щастлив.

– Имам лошо предчувствие за Натали Фрейз – рече Томи безизразно. – Питам се дали някой не е изпреварил 31 март с два дни.

Възцари се дълга тишина. Най-сетне Осбърн попита:

– Защо мислиш така?

– Защото тя отговаря на схемата. На тридесет и четири години е, не е на двадесет или двадесет и една, но подобно на Марта Лорънс и Карла Харпър е красива. – Дъгън сви рамене. – Както и да е – имам изключително лошо предчувствие за Натали Фрейз и освен това не харесвам съпруга ѝ. Фрейз разполага със съмнително, не особено издържано алиби за времето, когато Марта Лорънс е изчезнала. Твърди, че бил в задния двор и работел в цветните лехи.

Уолш кимна.

– До двадесетата си година е живял в къщата, където намериха останките на Карла Харпър и вероятно тези на Летисия Грег – добави той. – А сега съпругата му изчезна.

– Сър, най-добре да отидем да посрещнем доктор Уилкокс – предложи Томи. – Обеща да дойде в три часа.

– С какво разполагаме? – попита Осбърн.

Томи се наведе напред на стола и събра длани: знак, че премисля и претегля внимателно думите си.

– Склонен е да дойде. Знае, че не е длъжен. При разговора ни отново ще подчертая възможността да си тръгне по всяко време. При това положение е излишно да му четем правата и откровено казано – не бих искал да се стига дотам. Иначе може да реши да млъкне.

– В какво го подозираш? – поиска да разбере Осбърн.

– Крие доста неща и знаем, че е лъжец – две сериозни провинения, според мен.

Клайтън Уилкокс пристигна точно в три. Дъгън и Уолш го придружиха до малка стая за разпити, обзаведена само с маса и няколко стола; поканиха го да седне.

При поредното уверение, че в никакъв случай не е задържан и е свободен да си тръгне, щом пожелае, ги прекъсна с леко весело пламъче в очите:

– Явно сте обсъждали дали да ме запознаете с правата ми. Като подчертавате възможността да си тръгна, ако пожелая, смятате, че спазвате изискванията на закона.

Виждайки изражението на Пийт Уолш, се усмихна.