Мери Кларк - Дневникът на един убиец

– Има и още. Сервитьор, обслужващ съседната маса, ги чул да говорят за раздяла и е склонен да разкаже и повече, но иска много – много – пари.

– Плати му и напиши материал – разпореди Алваро.

– Днес ще се опитам да се срещна с Натали Фрейз.

– Накарай я да говори. Някога Робърт Фрейз жънеше успехи на Уолстрийт. Добре е името му да се появи в подзаглавие, нищо че няма нищо общо с убийството.

– Е, определено не жъне успехи в ресторантьорския бизнес. Храната не е нищо особено. Интериорът е натруфен и неуютен. В това заведение няма нищо привлекателно, повярвай ми.

– Продължавай да си гледаш работата така добре, както досега, Реба.

– Непременно. А вие как напредвате по случая "Стафорд"?

– Засега не сме попаднали на нищо. Но ако има кирливи ризи за вадене – непременно ще ги открием.

– Няма да допуснем да седи в кабинета си и да ръководи шоуто – отсече Томи Дъгън мрачно пред Пийт Уолш, докато напускаха местопрестъплението. – Трябва да го измъкнем навън и да го накараме да се разкрие. И то – скоро.

Тялото на Бернайс Джойс беше изнесено. Хората от криминалната лаборатория, приключили работата си, вече си прибираха багажа. Както отбеляза и главният инспектор пред Томи: "С бриза откъм океана няма никакъв шанс да попаднем на нещо полезно. Търсихме отпечатъци, но всички сме наясно, че убиецът носи ръкавици. Той е професионалист."

– Определено е професионалист – просъска Томи, докато влизаха с Пийт в колата.

Лицето на Бернайс Джойс изплува в съзнанието му – спомни си я как изглеждаше преди седмица при разпита в дома на Уил Стафорд.

На въпроса дали е забелязала шала, отговори прямо: потвърди, че Рейчъл Уилкокс го е носила. Тогава ли се е сетила, че е забелязала някой да го взима, зачуди се Томи. Сигурно не. По-късно ѝ е дошло наум.

Имаше намерение в понеделник да се върне в Палм Бийч. Но дори да знаеше за решението ѝ да остане още няколко дни, не би му хрумнало да разговаря отново с нея.

Изпитваше към себе си и отвращение, и гняв. Убиецът е прочел статията във вестника и се е подплашил; толкова се е подплашил, че е рискувал да убие госпожа Джойс посред бял ден. И ако продължава да следва същата схема, утре ще има нова жертва, напомни си Томи. Само дето този път ще е млада жена.

– Накъде? – попита Пийт.

– Обади ли се на Стафорд?

– Да. Било удобно да минем по всяко време. Щял да бъде в офиса цял ден.

– Да започнем с него. Но звънни първо в управлението.

И тогава узнаха за изчезването на Натали Фрейз.

– Забрави за Стафорд – отсече Томи. – Местните ченгета разговарят с Фрейз. Искам да присъствам.

Облегна се на седалката и премисли ужасната възможност серийният убиец вече да е набелязал следващата си жертва: Натали Фрейз.

Щом чу новината за смъртта на Бернайс Джойс, Ник Тод звънна на Емили.

– Емили, познаваше ли тази жена?

– Не.

– Смяташ ли, че статията в онзи парцал е причината да бъде убита?

– Представа нямам. Не съм чела статията, но била доста зловеща.

– Изиграла е ролята на смъртна присъда за клетата жена. Ей такива неща разпалват нетърпението ми да попадна в екипа на министъра на правосъдието.

– А в тази посока как напредват нещата?

– Пуснах да опипат почвата пред някои от най-приближените му. Миналата година спечелих важно дело срещу тях. Това или ще ми навреди, или ще ми помогне. Кой знае? Снощи ти звънях – съобщи той с променен тон. – Сигурно си била някъде навън.

– Ходих на вечеря. Не си оставил съобщение.

– Не. Как върви проектът?

– Не е изключено да се лъжа, но долавям схема във всички онези убийства и съм ужасена. Споменах ти, че Дъглъс Картър, годеникът на Маделин, се е самоубил. Помниш ли?

– Да, разказа ми.

– Ник, намерили го с пушка до него. Изчезването на Маделин го разстроило ужасно, но той е бил млад, привлекателен, от заможно семейство и с обещаващо бъдеще на Уолстрийт. Прочетох куп неща за него из разни дневници и всевъзможни материали. Нищо не сочи да е бил склонен към самоубийство. И още. Майка му е била сериозно болна, а той определено е изпитвал привързаност към нея. Изключено е да не е бил наясно, че смъртта му ще я унищожи. Помисли

– Как би се чувствала майка ти, ако ти се случи нещо?

– Никога няма да ми прости – отвърна Ник мрачно. – А твоята как би се чувствала, ако нещо се случи с теб?

– Няма да ѝ е приятно, естествено.

– Затова те моля, докато не заловят преследвача и серийния убиец, когото се опитваш да идентифицираш, да заключваш вратите и да включваш алармата особено когато си сама. Слушай, търсят ме по другия телефон. Ще се видим в неделя, ако не се чуем преди това.