Мери Кларк - Дневникът на един убиец

– Пат, в града е станало още едно убийство. Бернайс Джойс, възрастна жена, е намерена удушена на пейка по крайбрежната алея. Била е от гостите на тържеството у семейство Лорънс вечерта, преди Марта да изчезне. Казала на журналистката от "Нашънъл дейли", че ѝ се струвало, че би могла да идентифицира човека, взел шала, с който е убита Марта. Ашби го написала, а сега госпожа Джойс е мъртва. Представяш ли си?

– Ще ти звънна по-късно, мамо. – Пат затвори и с походка на робот пое по коридора. Без да почука, отвори вратата към кабинета на Уил Стафорд. – Господин Стафорд, госпожа Джойс е мъртва. Знам, че я познавахте. Казала на онази журналистка, че май е видяла някой да взима шала на тържеството, и Ашби го написала. Господин Стафорд, убедена съм, че не съм ѝ казала нищо, което би причинило нечия смърт. – Гласът на Пат се извиси, после потрепери и тя избухна в плач. – Чувствам се отвратително.

Уил се изправи, заобиколи бюрото и постави ръце на раменете ѝ.

– Пат, всичко е наред. Разбира се, че не си казала на Ашби нещо, което би причинило нечия смърт. Какви ги приказваш? И какво се е случило с госпожа Джойс?

Пат, усетила топлите силни ръце върху рамената си, се поуспокои и предаде какво е научила от майка си.

– Толкова съжалявам – промълви Уил тихо. – Бернайс Джойс беше добра и мила жена.

"Отново говорим като приятели" – помисли си Пат. Копнееща да удължи интимния момент, попита:

– Господин Стафорд, допускате ли доктор Уилкокс да е сторил това на госпожа Джойс? Нали всички вестници пишат едно и също: съпругата му твърдяла, че му е дала шала си.

– Подложили са го, предполагам, на внимателен разпит – отвърна Уил сухо.

Пат долови промяната в тона. Интимният момент бе приключил. Време бе да се връща при бюрото си.

– До обяд ще приготвя всички онези писма, за да ги подпишете – обеща тя. – Навън ли ще ядете?

– Не. Можеш да поръчаш да донесат нещо и за двама ни.

Налагаше се да рискува.

– Ще поръчам по-късно, в случай че не промените решението си. Госпожа Фрейз може да намине, както направи онзи ден.

– Госпожа Фрейз се мести в Ню Йорк. Окончателно.

Пат Глин се върна на бюрото си в блажено настроение.

От кабинета си Уил Стафорд звънна по телефона в агенцията по труда, откъдето му изпратиха Пат Глин преди две години.

– И, за Бога, нека да е зрял и разумен човек, който не клюкарства и не си търси съпруг – помоли ги той.

– Тази сутрин се регистрира една жена. Казва се Джоан Ходжес. Работеше при психиатърката, която беше убита миналата седмица. Много е компетентна. И интелигентна. Приятен човек. Надявам се да останете доволен от нея, господин Стафорд.

– Изпратете ми подробностите за нея в обикновен плик. И отбележете, че е лично писмо.

– Разбира се.

Докато Уил затваряше телефона, Пат му съобщи, че го търсят. Детектив Дъгън искаше среща с него при първа възможност.

Понеже не желаеше да среща отново Бернайс Джойс, в четвъртък следобед Реба Ашби напусна "Вълнолома" и се премести в Крайбрежната странноприемница в Белмар, на няколко километра от хотела. При излизането на таблоида с нейната статия за Джойс в петък сутринта, очакваше негодувание, но остана потресена до дъното на душата си, когато научи от радиото за смъртта на жената.

После се прояви естественият ѝ инстинкт за самосъхранение. Бернайс е трябвало да отиде в полицията, повтаряше си Реба. Сама си е виновна. Бог знае още на колко други е казала, че е видяла кой взима шала. Никой не споделя нещо поверително само с един човек. А като не умеят да мълчат, как да очакват и другите да не проронят дума?

А нищо чудно Бернайс направо да е попитала убиеца дали не е взел шала, за да го разгледа, и няма ли после да го остави. Тя бе достатъчно наивна да постъпи точно така.

Независимо от всичко Реба незабавно се свърза с Алваро Мартинес-Фонтс, своя главен редактор, за да се разберат как ще реагират на нападки от страна на полицията. Съобщи му още, че в четвъртък е ходила да вечеря в "Курортист", но Боб Фрейз въобще не се появил.

– Дадох петдесет долара на салонния управител, Алваро – обясни тя, – и това го разприказва. По неговите думи Фрейз от доста време се държал странно. Според този тип той е на прага на нервен срив или нещо подобно. Вчера Натали Фрейз дошла в ресторанта, но не се задържала дълго. Тя и Боб се скарали на масата и салонният управител я чул да казва на съпруга си, че се страхува от него.

– Това потвърждава, че наистина може да я е бил.