Мери Кларк - Дневникът на един убиец

Изщракването в ухото му подсказа, че най-добрата приятелка на съпругата му току-що е тряснала телефона.

Тя ще се обади в полицията! Тази мисъл го порази, сякаш бяха стреляли пред лицето му. Какво да прави?

Ще се държи нормално, реши той. Махна кувертюрата, разбърка одеялото и легна върху чаршафа за минута, за да остави впечатлението, че е спал там.

"Къде съм бил от вчера на обяд – питаше се, като се напъваше да си спомни. – Какво съм правил?" Съзнанието му представляваше бяло петно. Прокара ръце по лицето си и усети наболата брада.

"Душ – помисли си той. – После – бръснене, обличане. Когато полицията дойде, дръж се нормално. Ти и съпругата ти сте се спречкали. Когато си се върнал снощи, не си надникнал да видиш как е. Очевидно е променила решението си да иде в Ню Йорк."

Тридесет минути по-късно на вратата му звънна полицай. Боб Фрейз бе готов за него. Изглеждаше спокоен, но призна, че започва да се притеснява.

– След всичко случило се в града през изминалата седмица започвам сериозно да се тревожа от изчезването на съпругата си. – По лицето му се четеше загриженост. После добави. – Няма да го понеса, ако нещо ѝ се е случило.

Дори в собствените му уши това твърдение не прозвуча правдоподобно.

Преди да тръгне за работа в осем часа, Пийт Уолш отиде да купи мляко. Съпругата му помоли да ѝ купи "Нашънъл дейли". Докато чакаше рестото, хвърли поглед на основното заглавие. След по-малко от минута говореше по телефона с полицейския участък в Спринг Лейк.

– Изпратете някой до "Вълнолома" – разпореди той. – Да остане при възрастната Бернайс Джойс – тя е гост на хотела. Сочат я като очевидка на кражбата на шала в случая с убийството на госпожица Лорънс. Възможно е животът ѝ да е в опасност.

Напълно забрави за млякото; тичешком излезе от магазина и се отправи към колата си. На път за кабинета на прокурора се свърза с Дъгън, който вече пътуваше към службата.

Десет минути по-късно, събрали се в специално оборудваната кола, потеглиха към Спринг Лейк.

Томи Дъгън звънна на рецепцията на "Вълнолома". Отговориха му, че госпожа Джойс излязла да се разходи по крайбрежната алея. Полицията вече я търсела.

Доктор Дермот О'Херлихи стигна пеша до пощата, после реши да се върне вкъщи пак по алеята. С изненада забеляза, че Бернайс Джойс е още на пейката. Седеше с гръб към него, така че не виждаше лицето ѝ. Вероятно е задрямала, реши той. Ала нещо в начина, по който главата ѝ бе клюмнала напред, го накара да ускори крачка и да побърза да провери как е.

Застана пред пейката, погледна надолу и в очите му се наби стегнатата преплетена корда около шията ѝ.

Приклекна и погледна изцъклените ѝ очи, отворената уста, капчиците кръв около устната.

Познаваше Бернайс Джойс повече от петдесет години. От времето, когато тя и Чарли Джойс, той и съпругата му Мери идваха всяко лято с децата си в Спринг Лейк.

– О, Бернайс, скъпа моя, кой ти стори това? – прошепна той.

Шумът от тичащи стъпки го накара да вдигне глава. Крис Доулинг, най-скоро постъпилият в градската полиция, се приближаваше. След броени секунди застана до пейката, клекна до Дермот и се загледа в безжизненото тяло.

– Закъсня, момко. – Дермот се изправи. – Мъртва е поне от час.

Макар да не ѝ каза нищо, Пат Глин се досети, че господин Стафорд ѝ е сърдит. Прочете го в очите му и го долови от начина, по който влезе в офиса в петък сутринта: мина край бюрото ѝ и я поздрави лаконично и без усмивка.

Когато се върна в офиса предишния ден следобед, тя му съобщи за посещението на госпожица Ашби.

– Госпожица Ашби? Журналистката от светската хроника на онзи жълт вестник? Надявам се, не си я оставила да извлече информация за мен, Пат. Тази жена е зла.

Със смразено сърце Пат си припомни всяка дума, казана пред Ашби.

– Само споделих какъв страхотен човек сте, господин Стафорд.

– Пат, всяка думичка, която си изрекла пред нея, ще бъде изкривена и преиначена. Ще ми помогнеш, ако ми повториш абсолютно всичко, което си казала. Няма да се разсърдя, обещавам, но ми е нужно да бъда подготвен. Четеш ли "Нашънъл дейли"?

Призна, че понякога го чете.

– Е, ако си го чела през изминалата седмица, си видяла какво направи тази жена от доктор Уилкокс. По същия начин ще постъпи и с мен. Така че – какви въпроси ти зададе и какво ѝ отговори? .

Пат не успяваше да се съсредоточи върху работата си. С усилие обузда импулса си да влезе при господин Стафорд и отново да изрази ужасното си съжаление за случилото се. Ала в следващия момент майка ѝ се обади по телефона и я извади с шок от състоянието ѝ на разкаяние.