Мери Кларк - Дневникът на един убиец

Емили се загледа в разпокъсаната тъкан в ръцете му. "Всичко това му доставя удоволствие – мина ѝ през ума. – Продължавай да го предизвикваш да отговаря на въпросите ти. Той иска да се фука."

– Когато легна до Елен, ще приключи ли всичко?

Стоеше зад нея и нежно обвиваше врата ѝ с остатъка от шала.

– Ще ми се да беше така, но, уви, ще има поне още една жертва. За жалост секретарката на доктор Мадън ме зърна вечерта, когато посетих лекарката. След време има опасност да се сети, че съм бил аз. Подобно на Бернайс Джойс и Натали Фрейз тя представлява потенциална опасност.

Наведе се напред и докосна бузата ѝ с устни.

– Целунах Маделин, докато затягах шала – прошепна той.

Томи Дъгън и Пийт Уолш пристигнаха при къщата на Емили точно в момента, когато офицер Рип тичешком изкачваше стъпалата на верандата, следван по петите от друг мъж.

Рип бързо съобщи какво е видял на екрана в пикапа на Бейли.

– Остави парадната врата. Заеми се с вратите към верандата вдясно – извика Дъгън.

Той и Пийт, следвани от Ник, поеха наляво. Стигайки до вратите на кабинета, тримата мъже погледнаха през стъклото и видяха как шалът се затяга около врата на Емили.

Томи знаеше, че след няколко секунди ще бъде прекалено късно. Извади пистолета, прицели се и стреля през стъклото.

Ударът от куршума отхвърли Уил Стафорд назад и той се свлече на пода; продължаваше да стиска в ръце остатъка от шала, отнел живота на Марта Лорънс и Карла Харпър.

В неделя сутринта Томи Дъгън и Пийт Уолш седнаха до Емили и Ник на масата в тих ъгъл в ресторанта на "Вълнолома".

– Оказа се права, Емили – подхвана Томи. – Има пълни писмени описания на извършеното от прадядо му. Освен това Стафорд е водил свой дневник и е записвал подробностите по същия педантичен начин, като прадядо си. Взехме разрешително за обиск в къщата на Стафорд и открихме дневника на Дъглъс Картър и дневника на Стафорд – продължи Томи. – Цяла нощ го четох. Било е точно както ти се досети: съпругата на Дъглъс Картър не е била на себе си заради лауданума, който е взимала. А е възможно той да ѝ е давал и допълнително. В дневника си описва как е привикал Маделин в къщата – жена му уж изпаднала в криза. Прегърнал я и се опитал да я целуне, но тя започнала да се съпротивлява и той осъзнал, че е загубен, ако момичето проговори.

– Трудно ми е да повярвам, че прадядото на Уил Стафорд го е направил – призна Емили.

"Сякаш те е докоснал мъртвец от гроба. Още съм изплашена – помисли си тя. – Дали някога отново ще се чувствам в безопасност?"

– Дъглъс Картър е бил почти на петдесет години, когато през 1900 втората му съпруга, Лавиния, родила момиченце –обясни Дъгън. – Кръстили я Маргарита. След като Дъглъс умрял през 1910 ,Лавиния и Маргарита се върнали в Денвър. Маргарита се омъжила през 1935. Нейната дъщеря Марго е майката на Уил Стафорд.

– Попаднал случайно на дневника, когато заедно с майка си посетили отново Спринг Лейк и се отбили в старата семейна къща, така ми каза – сподели Емили.

– Вярно е. Разровил се е из кашоните на горния етаж в старата конюшня и открил дневника на прадядо си – потвърди Дъгън.

-Според мен – обади се Ник, – семената на злото са били заложени у него още оттогава. Нормално дете щеше да се ужаси от дневника и да го покаже на възрастен.

Емили слушаше, обзета от чувството, че се намира в измислен свят. Явно вечерта, когато дойде да я вземе да излязат, Уил е пристигнал по-рано, за да свали сензора на алармената система за вратата към кабинета. Вероятно се е снабдил с ключ от онези, които семейство Киернан са му оставили. Нали трябваше да направят последен оглед на къщата, преди да приключат сделката?

Снощи, след като отнесоха тялото на Стафорд, а екипът приключваше пипкавата работа по търсене на улики, Ник ѝ каза да си приготви малко багаж и я отведе във "Вълнолома", където се бе настанил.

– Домът ми отново се превърна в местопрестъпление – отбеляза тя.

– Няма да е вече така – увери я той. – Всичко приключи.

Но дори във "Вълнолома" Емили се събуди в три сутринта, стресната и уплашена: беше сигурна, че е чула стъпки в коридора. Постепенно осъзна, че Ник е в съседната стая. Едва тогава спря да трепери и си позволи отново да заспи.

– Дъглъс Ричард Картър ли е убил сина си? – попита Емили.

– В дневника не е отразено много точно – отвърна Дъгън.

– Пише, че Дъглъс е държал пушка и двамата са се сборичкали. Тя гръмнала, а той представил нещата като самоубийство. Не бих се изненадал, ако Дъглъс се е досетил какво е направил баща му и е реагирал остро.