Мери Кларк - Дневникът на един убиец

– По онова време положително са проверили фактите.

– Обещаха да ме допуснат до полицейските досиета. Интересно е да се види какво ще излезе. Представи си онзи ден: Маделин седи на верандата и чака Дъглъс. Не допускам да е станала и да е излязла на разходка, без да се обади на майка си. Но ако Дъглъс внезапно се е появил на верандата си и тя е изтичала да го поздрави?

– А той я е вкарал в къщата, убил я е и е скрил трупа, докато изчака подходящ момент да я зарови в задния ѝ двор? – Джордж Лорънс изглеждаше скептичен. – Какъв би бил мотивът му?

– Представа нямам, а и признавам – не звучи особено убедително. От друга страна намерих данни, че братовчед му Алън Картър също е бил влюбен в Маделин. Семейството му е живяло в къщата на авеню "Лъдлам", където вчера откриха двата трупа. Ами ако той например е пристигнал със закрит файтон и е казал на Маделин, че с Дъглъс се е случила злополука?

– Чухме, естествено, за вчерашните находки. Сега семейство Харпър трябва да изживеят онова, което ние преживяхме миналата седмица. Те са от Филаделфия. Не ги познаваме лично, но имаме общи приятели.

Мъката на Джордж Лорънс бе очевидна за Емили. С горчивина и дълбока тъга той сподели:

– Семейство Харпър, Аманда и аз се каним да основем група за подпомагане на разследванията.

– Как е Аманда? – попита Емили. – Възхитих ѝ се в събота. Трябва да е било ужасно тежко за нея, пък и за всички ви.

– Така беше, но както сама видя – Аманда се държа чудесно. Присъствието на бебето тук ѝ беше голяма утеха. Но Кристин, Том и детето се прибраха още в неделя. Вчера ходихме на гробищата. Аманда плака много. Но мисля, че ѝ се отрази добре. Трябваше да си даде този отдушник. Е, тръгвам. Днес следобед си отиваме вкъщи. Мама каза да ѝ се обадиш, ако възникнат въпроси.

Точно затвори вратата след Джордж Лорънс и телефонът иззвъня.

Емили откри, че чува гласа на Ник Тод със смесени чувства. От една страна се радваше, че ѝ се обажда. От друга – изпитваше разочарование, че от уикенда насам не си е дал труда да я попита имала ли е нови тревоги с преследвача.

Свенливото му обяснение обаче ѝ донесе удовлетворение.

– Емили, давам си сметка колко нахално беше от моя страна онази вечер да настоявам да напуснеш дома си. Но наистина се притесних, когато разбрах, че преследвачът е оставил снимката. Щеше ми се да се обадя по-рано, но се опасявах да не се превърна в досадник.

– Това е последното нещо, което бих си помислила за теб, повярвай ми.

– Не е имало нови случки с преследвача, надявам се.

– Не. В понеделник моят приятел Ерик Бейли дойде от Олбани и инсталира охранителни камери около къщата. Ако някой се опита да пъхне нещо под вратата, ще бъде заснет.

– Когато си сама вкъщи, алармената система работи, нали?

В момента не е включена, сети се Емили.

– Нощем я включвам.

– Не е зле да го правиш и през деня.

– Сигурно си прав, но не ми харесва да живея в клетка. Не искам да изляза на верандата за глътка свеж въздух и сирената да се разпищи, защото съм забравила, че алармата е включена.

В тона ѝ се прокраднаха хладни нотки.

– Емили, извинявай. Не знам кое ме кара да мисля, че имам право да ти се меся с разни съвети.

– Не се извинявай. Държиш се като мил, загрижен приятел. Обещавам да бъда извънредно предпазлива. Но понякога ме наляга чувството, че злодеят е на път да спечели. Боря се да не допусна това да се случи.

– Ако щеш вярвай, но те разбирам. Вестниците са пълни със събитията в Спринг Лейк вчера.

– Да, превърнахме се в голяма сензация за медиите. Излязох да тичам и тъкмо си мислех как ще осъществя проекта, за който ти споменах, когато видях да копаят в онзи двор.

– Според статиите полицията е получила анонимно съобщение. Имаш ли представа откъде е?

Изричайки следващите две думи, Емили тутакси пожела да си ги върне, стига да беше възможно.

– От мен – обяви тя и моментално се наложи да обясни за картичката.

Последвалото продължително мълчание в другия край я накара да разбере, че Ник Тод реагира на информацията точно както биха я възприели и родителите ѝ.

Най-сетне той заговори.

– Емили, има ли и най-малък шанс убиецът от Спринг Лейк да е същият тип, който те е преследвал в Олбани?

– Не. Дори детектив Броски не го допуска.

Споменаването на полицая от Олбани означаваше да разкаже на Ник и за признанията на Нед Кохлър.

Отказа категорично предложението на Уолтър Тод за телохранител, но прие поканата на Ник да обядват отново в "Старата мелница" в неделя.